Желаейки да укрепи отслабената си империя посредством съюз с папата, през 1274 г. византийският император Михаил Палеолог въвел уния. Следващата година той наказал онези, които осъдили унията, а през 1278 г. издал указ за нейното насилствено въвеждане.
Атонските монаси изпратили послание до императора, в което подробно доказвали, че нито главенството на папата, нито поменаването му на богослуженията в храмовете, нито извършването на евхаристия с безквасен хляб, нито добавянето на Filioque към вярата, трябва да бъдат приемани. „Ние ясно виждаме“, писали те, „че ти си еретик, но те умоляваме: остави всичко това и се придържай към учението, което си приел…“
Срещу унията особено силно се възпротивили славянските общности, а сръбският крал Милутин дори се противопоставил с меч, отнемайки от империята няколко града, в които живеели славяни. Това предизвикало гнева на гордия император. Скитащите се кръстоносци, прогонени от Палестина, заявили пред него готовността си да разпространяват властта на папата с огън и меч. Освен кръстоносците, императорът наел турци и татари.
С такава войска през 1283 г. той потеглил срещу Сърбия. На пътя му обаче бил ненавистния нему Атон. За да не подразни гърците, той решил да излее гнева си на Атон, особено над славяните… По негово повеление папските слуги стоварили целия си гняв върху Зографците. Макар да били настоятелно увещавани да приемат унията, никой от тях не искал и да чуе за папизъм. Повечето се пръснали в околностите на манастира, кой където успее. Най-твърдите във вярата, двадесет и шест души, се затворили в манастирската кула. Това били игуменът Тома, монасите: Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Иаков, Йов, Киприан, Сава, Иаков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан, Партений и четирима миряни. Независимо от всевъзможните присъди и заплахи, те отказали да слушат за унията, смятайки я за нечестие спрямо евангелската вяра. Тогава твърдите изповедници на Православната вяра били изгорени в кулата.
Преди да стигне до Сърбия, императорът внезапно умрял. Заради подлото дело на унията, което той подел, внасяйки смут в Църквата, било взето решение той да не бъде поменаван в храмовете. Съпругата му одобрила и приела това решение, смятайки унията за дело ненавистно и гнусно.
По книгата “Жития на светци, почитани от Православната църква”. Филарет, архиепископ Черниговски