Начало Отечески съвети Наставления на блажената старица Макрина

Наставления на блажената старица Макрина

от Сретение.Бг

Празнословието е като пожар

Трябва да се избягва празнословието. Защото празнословието е като пожар – казват светите отци. Както виждаме изгорени цели гори като планините са останали напълно оголени, така и празнословието отнема всяко добро от душата ни, изтръгва го от сърцата ни и човек става безполезен като ръждясала тенекия.

Този, който издига себе си, Христос ще го снижи

Нужно е да подредим помислите си – да убедим себе си, че за да се спасим, трябва да станем най-последни от всички. Този, който издига себе си, Христос ще го снижи, а този, който е последен, ще въздигне.

всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 14:11)

Видял си брата си – видял си Самия Господ

Трябва да бъдем внимателни към начина си на живот, към поведението си, към това как се отнасяме към ближните си. Колко важно е това! Видял си брата си – видял си Самия Господ! Ето защо светите отци имаха толкова много любов и съчувствие.

Относно паметта за смъртта

След успението си старица Макрина се явила на една духовна дъщеря и ѝ казала: „Как бих искала да предам на хората на земята: за колко дела (помисли, думи, постъпки) ще дават отчет след смъртта си“.

За чистотата

Младите хора, които съхранят чистотата си, в бъдещия живот ще имат благодатта на древните изповедници.

За търпението

Благодатта на търпението е най-силна от всяка друга, защото тя е основа на всички други добродетели.

За милостинята

Най-голямата милостиня – това е молитвата за починалите.

Молитвата е велик Божи дар

Когато човек има молитва, Светият Дух действа в душата му, тоест човек пребивава в Светия Дух.

Забелязали ли сте колко често за хората, които творят умната молитва, казват: „Какъв човек! Лицето му направо свети!“ Чудно дело е молитвата!

Молитвата е велик Божи дар и когато по време на молитва Божията любов посети човека, той сякаш се къпе в тази любов.

Ако придобием молитва, в душата ни ще се появят светлина и защита, защото Бог няма да ни остави и ще ни покрива.

Когато човек напредне в молитвата, той ще познае такива състояния, каквито дори не си е представял. Той като че ли навлиза все по-дълбоко в безкрайната светлина и вижда себе си отвътре. Това се случва заради съвършеното послушание и смирение, когато човек има крайно внимание към всичко и не си казва: „Остави, няма страшно! Достатъчно правиш, не обръщай внимание на дреболии“.

Когато душата се смирява, идват чистота на ума, възвишени помисли и блаженство

Когато душата се смирява, идват благоговение, любов, уважение и човек не приема помисли (бесовски внушения) и не осъжда. Виждайки великата Христова любов към себе си, душата не обръща внимание на прегрешенията на другите хора. „Господ ме обича толкова много и се грижи за мен, облякъл ме е от глава до пети и ме държи в Своите обятия. Как да се окажа неблагодарен!“ И се умива със сълзи, след което идва чистота на ума и човек вече не може да се държи предизвикателно и да говори нещо неподобаващо… Както когато дрехата ни се замърси – не я ли слагаме във вода и не я ли перем с четка и сапун? Необходимо е да направиш същото със себе си и тогава ще засияеш и ще придобиеш радост и лекота.

И как тогава да не дойдат сълзи, блаженство и възвишени помисли? Когато вкусиш това веднъж, после ще се стараеш с всички сили да бъдеш много внимателен към себе си и това внимание ще принесе молитва. Например, ще започнеш да се въздържаш от празнословие и ропот, въпреки че по човешки все още понякога ще се случва да грешиш. Но нека се стараем начаса да обърнем внимание на нашето падение. Тоест, щом забележим, че по някакъв начин сме огорчили Христос, веднага да Му кажем: „Прости ми!“ Разстроила ни е една от сестрите? Първото ни дело да бъде: „благослови“ и „прости“ – и да се поклоним на Христос и на ближния си.

Христос очаква от нас вяра

Много хора простират ръце към Христос – именно по този начин, защото имат голяма вяра.

Трудно ли е да обичаш Христа? Разбира се, че не. Много е лесно да Го достигнеш. Много хора простират ръце към Него – именно така, защото имат голяма вяра. И Му разказват за своята болка, за тежестта в душата им, сякаш разговарят с някой близък, знаейки, че ще им бъде отговорено на всичките им въпроси. Нека не говорим хладно или да се съмняваме, че ще получим това, което искаме: „Направи това за мен, Христе. Искам или не, приведи ме в Рая“. Христос не търпи топлохладност, той ще изблюва* топлохладния. Христос очаква от нас вяра.

* (Виж Откр. 3:15-16) Господ няма да приеме равнодушния. Както в случая с безплодната смоковница – хората, не принасящи плодовете на добродетелта, Той няма да приеме, но ще отхвърли.

https://pravoslavie.ru

0 коментар
0

Още по темата