Нашата вяра е вяра на верите, дошла чрез откровение, действителната, истинската вяра. Другите вери са човешки, празни. Не познават величието на Троичния Бог. Не знаят, че нашата цел, нашето призвание е да станем богове по благодат, да се уподобим на Троичния Бог, да станем едно с Него и помежду си. Другите религии не познават това.
Нашата вяра е обич, любов, възторг, лудост, копнеж по божественото. Всички тези неща са вътре в нас. Душата ни изначално желае тяхното придобиване.
Христовата любов е любов неотнимаема. От нея извира радостта. Радостта е Самият Христос. Това е радост, която те превръща в друг човек. Това е една духовна лудост, лудост в Христа. Духовното вино те опиянява като неподправено вино. Както казва свети Давид: помаза главата ми с елей и чашата Ти ме опиянява (Пс. 22:5, по 70-те). Духовното вино е чисто, неподправено, много силно и те опиянява, когато го пиеш. Това божествено опиянение е дар Божий, който се дава на чистите по сърце (вж. Мат. 5:8).
Църквата е нов живот в Христа. В Църквата няма смърт, няма ад. Евангелист Иоан казва: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки (Иоан 8:51). Христос премахва смъртта. Който влезе в Църквата, се спасява, става вечен. Животът е един и той продължава безкрайно, няма край, няма смърт. Който следва Христовите заповеди, никога не умира. Умира по плът, умира за страстите и още от този живот се удостоява да живее в рая, т.е. в нашата Църква, а след това и във вечността. Чрез Христа смъртта става мост, по който за миг ще преминем, за да продължим да живеем в незалязващата светлина.
В Църквата, която притежава спасителните Тайнства, няма отчаяние. Може да сме много грешни. Но се изповядваме, свещеникът ни прочита разрешителната молитва и така биваме простени и продължаваме към безсмъртието без никакъв смут, без никакъв страх.
Старецът Порфирий Кавсокаливит, „Живот и слова“, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон
_____________________
Свети Порфирий дал следното правило на духовните си чеда: където и по света да се намират, всяка вечер във времето от 22:00 до 22:15 да казват Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй мя“. Той им обяснил, че молейки се така, те се срещат в молитвата и обхващат чрез нея и други хора – тези, които не се молят. След неговото преставяне в Господа, много от духовните му чеда продължили да изпълняват това духовно завещание.