Начало Отечески съвети Неделя на Страшния Съд

Тогава ще седне на престола на славата Си… (Мат. 25:31)

Евангелското зачало за днешния ден, което звучи като гръм, ни говори, че Христос ще дойде в цялата Си слава и величие, съпровождан от свети Aнгели. Както царете по време на своите походи сe явяват с войската си в цялата си земна слава, така и Царят на Aнгелите и Aрхангелите ще се яви в цялата Си слава и величие. Архангелската тръба ще затръби и ще я чуят във всяко ъгълче нa земята и ще се отворят гробовете на умрелите.

Милиони и милиарди хора ще застанат пред страшния Му Престол, за да се извърши над тях Съд. Мислите, че това е приказка? Ако мислите така, просто зачеркнете себе си от християнската вяра. Истина ли е? Да, това е истина! Това е толкова истинско, колкото истинско е, че има слънце и звезди, че съществуваш самият ти, че утре е понеделник, че се намираме тук, а не в някакъв друг град. Точно както две и две прави четири, така и в сърцето на християнина трябва да има абсолютна и пълна вяра, че Христос ще дойде. Той вече дойде веднъж и отново ще дойде, за да съди мен и в същото време, уверявам ви, и вас, които ме слушате, и целия свят.

Христос ще дойде. И какво ще направи Той? Ще раздели света. Както Господ обяснява в притчата на разбираем език – както пастирът вечер в кошарата отделя овците от козите, както земеделецът по време на жътва отделя зърната от плевелите, при това хвърля последните  в пещта, а пшеницата събира в житници (складове). И както рибарят, когато изважда мрежите си, отделя добрата риба и изхвърля ненужната, по подобен начин Великият Земеделец и Великият Пастир на човечеството Христос ще раздели човечеството.

Защо Той ще произведе разделение? Защото тук всички сме смесени. Всички хора са смесени. Невъзможно е да разберем кой е свят и кой – грешен. Този, който изглежда свят, което въобще не е изключено, може в дълбините на душата си да се окаже съвсем друг, а този, който външно изглежда грешен, може да се окаже свят. Тук много е покрито с тъма. Тези, които вършат зло остават на свобода, а невинните се оказват по затворите. Човешката справедливост е като паяжината, която лови само малките мухи, докато осите пробиват паяжината и излитат без да се уловят. По същия начин често бедните хора се оказват по затворите, докато влиятелните и силните живеят на свобода.

Днес на земята няма справедливост. Има само някаква смътна сянка от нея. И не защото няма съдии, но защото няма свидетели. Измежду сто свидетели деветдесет и девет говорят лъжа. Те взимат в ръцете си Евангелието и (след свидетелството им) излиза на свобода разбойника Варава, а същевременно отново се разпва Христос. Няма справедливост.

“Научете се на правда, живеещи на земята” (вж. Ис. 26:9). Именно защото няма справедливост и злодеите свободно се разхождат и живеят охолно в разкошни жилища, разполагайки с големи суми пари и предавайки се на разврат, свирепстват, затова безусловно съществува необходимостта да се определи един ден, в който виновните да бъдат наказани, а невинните – възнаградени. Да, ще дойде Христос, за да раздели хората.  Защото, както вече казах, светът се превръща в прокълнато място, в езически храм.

В един и същ дом Христос се прославя и се хули. В един и същ дом съжителстват невярващ и безбожник; жената е вярваща и предана на Господа или пък бащата е вярващ, но не и децата. В един и същ дом – святост и алчност, светлина и тъмнина. Целият свят е омешен. Как можем да противостоим на това? – С разводи? Не. Трябва ли да бягаме в планини и земни пропасти? Не. Ние ще продължим да се смесваме – праведни и грешни, вярващи и невярващи, богохулстващи и благочестиви. Но когато вече дойде време да минем през ситото, през голямото сито, през него ще бъде пресят целия свят. Ситото е бъдещият Съд и въздаяние.

Ще ви дам един пример. През свирепата зима всичко беше покрито със сняг. Снегът покри зелените поляни, долините, цветята, планините, проломите – всичко побеля. Така е и със света. Но когато изгрее слънцето и топлите му лъчи стопят снега, се показват и цветята, и мръсотията, които по-рано са били скрити под белия сняг. Затова и когато дойде Христос “Слънцето на правдата”, Той ще докосне всичко с топлите си лъчи и те ще разтопят снега, и всеки от нас ще се яви какъвто е в действителност…

Тогава ще възсияе Истината, ще се яви Христос! Аз, възлюбени мои, треперя от ада. Трябва да сте твърде праведни, за да не се плашите. Аз съм грешен човек и не бих искал да има наказание за мен. Но то съществува. Както е несъмнено съществуването на тъмнината, така несъмнено съществува и наказанието, ада. О, братя мои, нима не се ужасявате?

А кога ще се извърши бъдещият Съд? Кога ще стане това? Питате ме? Само последователите на (ереста на) хилиазма определят, че това ще се случи след хиляда години. Пет пъти досега са се опитвали да определят месеца и времето на Христовото пришествие и пет пъти грешиха, и се разочароваха. Времето на Второто Христово Пришествие е никому неизвестно, както не ни е известен часът, в който ще умрем. Както крадецът никога не определя деня и часа, в който ще влезе в чуждия дом, по подобен начин като крадец през нощта (1 Сол. 5:2) ще дойде Господ да съди вселената.

Възлюбени мои! Да предположим, че ще ви призоват в съда, не зависи ли от вас самите, от вашето поведение изборът на живот или смърт? И какво ще направите? Нима ще останете равнодушни? Разбира се, че не. Ще се постараете да се подготвите, ще си намерите най-добрия адвокат, ще му платите подобаващо, за да ви защити. Ще се постараете да намерите най-добрите свидетели.

И така, днес ни изпращат призовка да дадем отговор на Христовия Съд. Много пъти ни я изпраща Христос. Толкова пъти, колкото е продължителността на живота ни, Той ни казва: „Ще дойде ден, в който ще бъдете подсъдими, съдени от Разпнатия“, а ние оставаме безразлични. Затова нека още сега си потърсим адвокат, но не земен адвокат, а свидетел който да ни защити в деня на Страшния Съд. Такъв непосрамващ свидетел и защитник, драги мои, за нас са добрите ни дела. Какви са тези дела ни е казал Господ в Евангелието. В този ден Господ ще ни съди на основание на една единствена заповед – най-високата заповед – за любовта, която съдържа всички други заповеди – и малки, и големи. Той ще ни каже: гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте (Мат 25: 35-36). Това ще ни каже Господ.

И така, дайте още днес да викнем на душата си – стоп на греха! Стоп на блуда, стоп на прелюбодеянието, стоп на богохулството, стоп на всяко зло и с помощта на оръжието на вярата и молитвата да положим всичките си усилия тук и сега да започнем да вършим добро и само добро, за слава Божия. Защото само добрите дела, вършени ради Христа, ще се явят за нас надеждни и непосрамващи свидетели в страшния ден на Господния Съд.

Надявам се, приятели мои, че нито малкото дете, нито побелелият старец, нито неграмотния, нито учения, никой от вас да не чуе гласът на Праведния Съдия: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат 25:41).

Но всички ние по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии да чуем сладчайшия глас на Господа, който ни зове: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат 25:34). Амин.

Митрополит Августин Кантиотис

0 коментар
0

Още по темата