Ти пишеш, че от жалост и поради мнима любов си се заела с нещо, което не е твоя работа: да лекуваш сестра, която е болна от нeтелесна болест. Аз ти казвах лично и сега повтарям: занапред не се залавяй с подобни неща. Ако Пимен Велики поради смиреномъдрие и пазене на себе си се е отказвал от подобни дела, имайки за това дар от Господа, коя си ти, че дръзваш да правиш такива неща, без да са те молили. Пак повтарям: не дръзвай занапред да правиш нещо подобно, ако не желаеш да се изложиш на силни изкушения и да си навлечеш, първо, непоносимо плътско смущение, второ, нападение и притеснение от мислените врагове, и трето, гонение и от хората. Каква нужда има сама да си навличаш подобни страшни изкушения.
Преподобният Симеон Евхаитски съветва да избягваме обзетите от зли духове, тъй като има случаи, когато чрез тях врагът е оплитал и духовни хора. Независимо от мнимата жалост и мнимата любов, под който тънко се скриват самомнението и високоумието, а ти сама трябва за знаеш какви горчиви плодове произтичат от тези страсти. Послушай Писанието, което казва: Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5). Виж и какво казва апостол Павел. Не заповядва ли той такъв да бъде предаден на сатаната за омаломощаване на плътта, за да бъде спасен духът (му) в деня на Господа нашего Иисуса Христа. Ето пример за истинско човеколюбие. А ти се грижиш да избавиш човека от омаломощаването на плътта, за да му доставиш временно спокойствие, прикривайки се може би и с мнима душевна полза. Но това дело е по-високо от тебе.
Ти не си свещеник или иерей, който с изкусна изповед има духовна власт да помага на такива хора, но и в такъв случай невинаги настъпва пълно изцеление. Това зависи само от Божията воля и от Самия Господ, Който има промисъл за всички и устройва полезното, и душеполезното, и спасителното. А хората не само не са силни сами по себе си да направят нещо, но и невинаги разбират какво е душеполезно за човека. Макар понякога и да желаем да проявим усърдие и жалост към ближния, но много често не разбираме нито другите, нито себе си, а се въвличаме в това от тънко самомнение и високоумие. Нека тази болна се потруди да изповяда на вашия нов духовник това, което ти е разказала…
Ако искаш да имаш истинска жалост към такива хора, можеш да ги посъветваш искрено да изповядват греховете си пред духовния отец, да не се срамуват и нищо да не скриват, тъй като човек подлежи на наказание не само заради греховете, но повече заради недостойно причастяване със Светите Тайни. А за теб самата, по собствено усърдие, да изслушваш такива грехове никак, никак не е полезно, заради изкушенията, за които бе казано по-горе.
Преподобни Амвросий Оптински