Откъс от проповедта на Негово Високопреосвещенство Неофит, митрополит на Морфу, произнесена в храма на преподобни Антоний Велики в с. Спилия (остров Кипър) на 17 януари 2020 г.
Понастоящем всички ние – монаси и миряни, живеещи монашески или семеен живот – имаме един съществен проблем – безпокойството; не можем да придобием душевен мир и покой. Oбременени сме с много грижи. С развитието на новите технологии грижите се увеличават, макар и да ни се струва, че е трябва да е обратното… Защо се получава така? Работата е там, че човек намира успокоение само в Истината. А технологията не може да даде на човека покой, защото тя опростява живота само на тялото. Но човекът не е само тяло: той има и тяло, и душа.
Ето защо трябва да намерим начин да дадем отдих както на тялото, така и на душата. В Църквата има един парадокс: когато тялото се умори заради любовта към Христа или заради любовта към ближния – беден или болен, нуждаещ се от помощ, – тогава, въпреки телесната умора, в душата снизхожда дивен мир. Човек отдъхва с душата си. А след това този отдих се предава и на тялото и му дава нови сили. Това чувство е било добре познато на светиите: мир, покой, благодат и велика радост. Но за да постигнем душевен мир, трябва да се потрудим. Необходими са усилия за придобиване на Божествената благодат. Необходимо е да обикнем трудовете в името на Бога и в полза на ближните…
Трябва да отделяме някакво време, за да пребиваваме в тишина. Разбира се, ние не можем да бъдем в пустинята 24 часа в денонощието, както е бил преп. Антоний Велики. За нас е добре, ако можем да останем в тишина дори за няколко минути, особено през нощта. Не губете цялото си нощно време за цифрови технологии и сън. Отдайте част от нощта на бодърстване, лишете се от част от съня и ще придобиете бодрост на духа, умът ви ще се проясни. И ще се уподобим поне донякъде на преп. Антоний Велики, свети Йоан Кръстител, св. пророк Моисей и св. пророк Илия. И самият Христос и Пресвета Богородица ще ни помагат, както са помагали на всички гореспоменати светии. Какво е общото между всички тези светии? Всички те са имали едно желание: да придобият Божествената енергия, благодатта на Светия Дух.
Свещеното безмълвие, безпопечителността, молитвата и постът не са били за тях самоцел, но средства. Те не са се прилепяли към всичко това. Същото важи и за четенето на Псалтира. Това не е цел, а средство. А каква е нашата цел? Нашата цел е да придобием сърдечна чистота: «Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей» (Пс. 50, 12)… Бог да ни удостои да имаме и ние тази блага и възвишена цел. А за да имаме такива високи цели, са ни необходими велики примери за подражание. Моля Ви не забравяйте да четете житията на светиите, ако искате да живеете духовен живот, така че в сърцето ви да се зароди желание за свещено безмълвие, за безпопечителност, за молитва, за святост. В противен случай достигайки преклонна възраст, ще наследим не святост, а тление…
Обръщам се към тези, които живеят в градовете: желаете ли да бъдете съвременни и да следвате модата? Излезте извън града. Намерете някое спокойно селце, където можете да си отдъхнете от градската суета. Но не бива да я прехвърляте в селото: тогава спокойствието му ще се наруши. Намирайки се сред природата, извън града, ще се насладим на тишината и спокойствието, особено в нощните часове. Когато идвам в Евриху, аз успявам да намеря няколко часа тишина всеки ден, въпреки епископските си задължения. Използвайте тези часове на тишина по правилния начин: за изучаване на Свещеното Писание, за молитва, за общение с Пресвета Троица, с Пресвета Богородица и светиите. И взимайте пример от светиите.
Аз често си спомням за свети Иаков Евбейски. Малцина знаят от кой светец той е взимал пример във всичко. Мислят, че това е преподобни Давид Евбейски. Всъщност не – той е подражавал на преподобни Даниил Стълпник. Веднъж на Пасха той яде много малко, за което го укорих. Той ми отговори: “Какво, мислиш, е ял преподбни Даниаил на стълба?” Той (св. Иаков), разбира се, не беше стълпник, но наистина имаше силно желание да живее като такъв. И сега, заради неговия стремеж и подражание на този светец, Господ го прослави в лика на светиите, както и преподобни Даниил.
Ето защо повтарям: имайте велики образци за подражание и отделяйте време, за да пребивавате в тишина. Тишината има свой собствен глас и е благоприятна за духовен труд. Четете Псалтира: в него ще намерите източник на сълзи, които очистват сърцето, и източник на радост.
Наскоро при мен дойде една жена, която много обичаше Псалтира и четеше псалми всеки ден. Какво ми каза тя? „В началото не разбирах много, имаше много непознати за мен думи. Но когато завършвах четенето, изпитвах такава голяма радост, каквато никога преди това не бях изпитвала. Откъде е тази радост в сърцето ми?” Отговарям ѝ: „Тази радост е от просвещението на Светия Дух“.
Независимо дали живеете монашески или семеен живот, имайте велики образци за подражание и непременно ще получите полза. И ще имате наследство, което да предадете на децата и внуците си.
Неофит, митрополит на Морфу
23 юни 2021 г.
https://pravoslavie.ru