Както северният вятър прогонва мъглата, така и страхът Божий – злите помисли.
На пътника, за да се качи на парахода, му е нужен билет, а на християнина, за да попадне на небето, му е нужно чисто сърце.
На маслината ѝ е приятен приморският климат, а на душата – богобоязливо обкръжение.
Както се грижим да храним и обличаме тялото, така и душата се нуждае от грижа. Тя е гладна и гола, когато няма добри дела и чиста вяра. А злите духове лесно нападат такава немощна душа.
Както преди беритба градушка може да унищожи гроздето, така и праведникът може да съгреши преди смъртта си. Затова не бързай да хвалиш никого.
Една дума може да съблазни триста души.
И красивата ябълка може да се бъде гнила, и красноречивият човек – измамник. Затова имай за ябълката нож, а към човека – предпазливост.
Змията пази най-много главата си, а умният – душата си. Змията се скрива под камъните, а умният се спасява в Църквата.
Колата оставя след себе си дим и прах, а развратното сърце – въздишки и отчаяние.
Плитката вода лесно помътнява, а честолюбивият бързо пада в гняв.
От мечка дори на върха на дървото е трудно да се скриеш, а от честолюбието – дори в дълбока старост.
Както дебелият лед е опасен за вървящия по него, така и справедливата похвала може да навреди.
Не приемай похвалите за истина. Това е изкушение за душата ти. На всяка лъстива реч гледай като на лъжа и маска.
Орелът вдига високо костенурката, а гордостта – безумния човек. И в двата случая гибелта е неизбежна.
Човекът привързва коня за юздата, за да не избяга, а дяволът привързва човека към сребролюбието, за да не се спаси.
Очите на орела виждат надалеко, а на завистника – още по-надалеко.
В пощата е нужна марка за писмото, а при молитвата – мир с всички.
Ако шивачът може едновременно да шие и да си пее, то и ти можеш едновременно да работиш и да се молиш усърдно на Бога.
Старият автомобил лесно се чупи на път, а бъбривият лесно се сломява в разговори.
Някои хора могат да яздят кон без седло, а някои могат да убият човека без оръжие – със зла дума.
Някои се кръстят само като чуят гръмотевица, някои си спомнят за смъртта само като видят мъртъв. А ти се прекръствай и без да си чул гръмотевица и помни смъртта и без да виждаш пред себе си мъртвец, и ще грешиш по-малко.
От лятната градушка можеш да се скриеш под дървото, а от злобата не можеш да се скриеш дори в манастира.
Животните бягат от колите, а демоните – от поста и молитвата.
Има хора, които живеят незабележимо в този свят и скриват добродетелите си. Но ще дойде ден, когато ще се явят всичките им дела и те ще бъдат прославени във вечността.
Човешкият век е кратък като ден, а после настъпва смъртта като нощ. Затова живей честно и се пази от греха докато продължава деня на живота ти, защото щом дойде нощта на смъртта, вече ще бъде късно.
Преподобни Симеон Дайбабски (1854 – 1941)
www.pravoslavie.ru