Първата гордост е онази, когато някой укорява брата, когато го осъжда и го безчести като нищо незначещ, а себе си счита по-високо от него; такъв, ако не се опомни скоро и не се постарае да се поправи, то лека-полека преминава и във втората гордост, така че ще се възгордее и против Самия Бог и подвизите, и добродетелите си ще ги приписва на себе си, а не на Бога, като че сам от себе си ги е извършил, със своя разум и старание, а не с Божия помощ. Наистина, братя мои, зная едного, който изпадна в такова жалко състояние. Отначало, ако някой от братята му казваше нещо, той унижаваше всекиго и възразяваше: „Що значи еди-кой си? Няма никой (достоен), освен Зосима и който е нему подобен“.
После започна и тях да осъжда и да казва: „Няма никой (достоен), освен Макарий“.
След известно време започна да казва: „Що е Макарий? Няма никой (достоен), освен Василий и Григорий“. Но скоро започна да осъжда и тях, казвайки „Кой е Василий? И кой е Григорий? Няма никой (достоен), освен Петър и Павел“. Казвам му: „Наистина, брате, скоро и тях ще почнеш да унижаваш“. И повярвайте ми, след известно време той започна да казва: „Що е Петър? И що е Павел? Никой нищо не значи, освен Светата Троица“.
Накрая той се възгордя и против Самия Бог и по този начин обезумя. Затова, братя мои, сме длъжни да се подвизаваме с всички наши сили против първата гордост, да не би лека-поле- ка да паднем и във втората, тоест в съвършена гордост.
Преподобни авва Доротей
„Настолна книга за монаси и миряни“, Архим. Йоан Крестянкин
Изд. Катедрален храм “Св. св. Кирил и Методий”, Ловеч