Коренът на всяка добрина е сърцето на човека; в Библията е казано, че от него излизат и добри, и зли помисли. Следователно да бъде образован само умът, това е малко, а трябва повече да се образова сърцето. “Блажени са – казва Господ в светото Евангелие – чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Виждате ли? Чистите по сърце, а не високите по ум, ще видят Бога, което означава – повече да се грижим за сърцето. И действително: каква полза от умния, ако има зло сърце? А човек простосърдечен и да не е много умен, но понеже е добър, то с него може да се живее.
Свети Йоан Златоуст казва: “Как да се хранят децата, на това ни учи самата природа, без всякакви книги и наставления. Но за да не бъдат виновни в детеубийство, родителите трябва да се грижат за образованието на сърцето на децата по правилата на добродетелите и благочестието. Има бащи, които не щадят нищо, само да могат да осигурят на своите деца богато наследство, всякакво удоволствие и възможност да удовлетворят своите чувствени желания, но за това децата им да са християни, да се упражняват в благочестие – за това и не мислят. Голямо заслепение! Да предположим, че сте събрали за вашите деца огромно богатство, но ако вие не сте ги научили на благочестие, то те няма много дълго да се ползват от него: ще се похарчи, ще погине заедно с тях. Но вашите деца винаги ще бъдат богати, ако вие им дадете добро възпитание. Преди всичко мислете за техните души. Градинарят връзва младото, току-що посадено дърво към пръчка, за да не го изскубне вятърът, отсича излишните израстъци, за да не изсушат младото дърво. И вие така постъпвайте с вашите деца: утвърждавайте сърцата им в страх Божий, отсичайте възникващите в тях лоши страсти, за да не се укрепят и да не умъртвят вътрешния нов човек, роден в светото Кръщение”.
В Свещеното Писание е казано: “Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение” (Притч. 15:33). Какъв е този страх и в какво се състои той? Разбира се, не в това да учим децата да се страхуват от Бога, както се страхува дете, когато му покажат пръчка за наказание. С такъв страх умен няма да станеш. Не, но вие внушете на детето, че Господ Бог е неговият Небесен Отец, Когото детето трябва да обича с цялото си сърце и с цялата си мисъл, че всяка лоша постъпка и даже дума наскърбяват Него – Премилосърдния, и че ако на детето му е мъчно да вижда баща си или родната си майка огорчени от него, то как може да бъде оскърбен Господ Бог, Който надарява с всичко и него самото, майка му и баща му, и сестра му? Ако е положено такова начало, тогава учи твоя син на каквито искаш науки: той сам ще съумее да се справи в тях и да разбере кое как е. Възпитавай своя син или дъщеря в страх Божий от ранна възраст.
Свети Йоан Златоуст казва: “Както върху мек восък лесно се чертае, така и децата приемат впечатленията без големи усилия”. “Малкото дете, казва свети Димитрий Ростовски, мажем да оприличим на дъска, приготвена за рисуване: каквото художникът нарисува – добро или лошо, свято или грешно, ангел или демон – това и ще остане на нея. Така и детето – каквото първоначално възпитание му дадат родителитие, на каквито нрави, богоугодни или богоненавистни, ангелски или демонски, го научат, с такива то и ще живее. Бялото платно не променя този цвят на боята, в която е било потопено в началото, съдът не изгубва своята миризма – лоша или добра, с която той е бил пропит в началото: така е и с възпитанието на децата. Затова трябва от детство да ги учим на добро”.
Как трябва да постъпваме, за да вселим в сърцето на детето страх Божий и да го научим на добро? Много просто: строго изпълнявай това, което повелява светата Църква. Детето се е събудило, умило се е, облякло се е в което Бог е дал, покани го да се помоли. Не се лени и самият ти да се помолиш с него, даже и вече да си прочел утринните молитви. Може би то не съвсем добре изговаря думите на молитвите – нищо: нека изговаря както умее! На Господ Му е по-приятно това детско изговаряне, отколкото нашето разумно многословие, ти само поправяй неговите грешки. От честото им повтаряне пресладките имена на Господ Иисус Христос и Неговата Пречиста Майка сами ще се запишат в младенческото сърце и ще враснат в самия корен на премъдростта. Карай детето да чете молитва преди обяд и след обяда. И когато отива да спи, отново да е с молитва – и твоето дете ще спи осенено от Божията благодат, от Ангела-пазител, и лицето му ще бъде светло и благодатно. И накрая го научи така, та преди началото на всяка дейност да се прекръсти и да казва: “Господи, благослови!”, а след завършването й: “Слава на Тебе, Господи!” Бъди уверен, че от призоваването на Божието име детето няма да подигне ръка за нечисто начинание, а в мислите си няма да има лоши пожелания. Ако благочестието се врасне още от люлката в душата на човека, то ще си остане там, и със страх Божий детето ще расте за радост на ангелите и човеците.
Паметта на Божието име, със страх и любов изговаряно, винаги е сила, която ще удържа човека от грях. Ако сте чели внимателно житията на светиите, то сте могли да забележите, че дяволът не обича да бъде поменавано Божието име. Точно така става и с човека, когато върши нещо бесовско. А това означава, че Божието име винаги пречи на всяко нечисто деяние.
Учи децата си да ходят в Божия храм и внимавай те да стоят там благочинно и благоговейно, а не да се разсейват насам и натам. Връщайки се вкъщи, разпитай сина си какво той е видял, какво е чул, и му обясни според мярката на твоите възможности. Свети Йоан Златоуст е споделял следното: “Ние караме децата да ни дават отчет за това какво са научили в училище. Защо да не ги питаме и за това, какво те са чули в дома Господен? Защо не се грижим за това те да не бягат от църквата и да не стоят там неблагоговейно?” Каквото е казал великият учител за своето време, преди повече от 1 600 години, това и сега и още повече е приложимо за нас, грешните. Понякога водим детето в църква, и то само за развличане, но да се постараем това да му бъде в полза, за това ние и не помисляме.
Казват: “Как може детето да разбере това, което дори възрастните малко разбират?” Не се безпокой, ще разбере, само не се лени да му обясняваш и разказваш за Божественото. Неслучайно в Свещеното Писание е казано: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала” (Пс. 8:3). И на друго място: “Укрил си това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци” (Мат. 11:25). Земята, която не е обрасла с плевели, по-добре приема доброто семе и дава повече плод, отколкото обраслата. Твоят син се е научил да чете: гледай да не му даваш такива книги, в които има всичко друго, но го няма учението Христово и истински полезното за живота. Това се отнася и за компютъра, когато детето започне да борави с него. Трябва да има контрол върху ползването му.
Чети с децата си Библията. Блажени Йероним казва: “Нека те от Псалмите да се научат на умиление, от Притчите и Премъдростта Сирахова – на обществени и домашни добродетели, от Еклисиаста – на истинско щастие. Евангелието да е винаги при детето. Деянията и апостолските послания децата трябва да запечатват в душите си с всичкото си усърдие, а после да се задълбочават и в другите свещени книги”. Колко поучителни са за нас благодатните завети на светите отци. В добрите християнски семейства любимо четиво са били Свещеното Писание, житията на светците и светоотеческите книги. В Русия е имало и такъв благочестив обичай: да се дават на дъщерята като зестра Библията и житията на светците за целия годишен кръг. Колко поучителен е този обичай! Колко добре правят родителите, когато заедно със светата икона дават като благословение на бъдещата майка светото Евангелие! Тя внася в своя дом заветите на Христос Спасителя и ще учи на тези завети бъдещите си деца. И растейки, младенците ще свикнат да слушат Божието слово, четено им от тяхната майка, ще свикнат и сами да четат тези думи на Божия Дух, а заедно и прочувствените сказания за живота на Божиите угодници. Това са най-добрите семена за детското сърце, тази чиста нива, която повече от всяка друга е способна да даде стократен плод.
В семейството се случват неприятности: постарай се да бъдеш колкото е възможно по-внимателен пред детето си, тъй като в лицето на твоя малолетен син или дъщеря е самият Ангел Божий. Ти си казал пред него гнила дума – лошо – огорчил си го. Ако кажеш още веднъж – по-лошо; съблазнил си го с нещо – бедствие – помрачил си душата му. Започнал си по-често да повтаряш лоши постъпки в твоя дом – ще дадеш за това тежък отговор пред Всевишния, Който е известил голямо горко на този, който съблазни един от малките. Искаш ли твоето дете да пази в сърцето си страха Божий? Имай го първо ти самият. И във всичко постъпвай така, че да бъдеш пример за своя син или дъщеря. Защото е срамно дори да се каже как някои родители се държат пред децата си: пиянство, ругаене, неприлични песни и всякакви още безобразия. Чудно ли е, ако след това децата тръгнат по стъпките на бащата и майката? Светът лежи в зло. Едно е спасението: по-дълбоко, колкото може по-дълбоко да се вкоренят в сърцето на детето страхът Божий и молитвата. Макар и да е крехко детето, но Божията благодат ще е силна в него, тя ще го предпази от нечистотии и мерзости, което невинаги може да забележи и човешкото око.
Ако така възпитаваме децата и в къщи, и в училище, то те самите няма да изберат порочния път, като наркотици, алкохол, разврат, кражби и т.н. Самите те ще обикнат честния труд и скромността, а в трудни минути Господ, заради чистата им вяра в Него, ще ги избави от всяко зло.
Председател на Културно-просветния отдел при Светия Синод на БПЦ-Българска патриаршия
+ Ловчански Митрополит Гавриил