Случвало ми се е на изповед да чуя някои момичета с лекота да разказват за това как са вдигали ръка на родителите си. А това е ужасно! Кощунствено и престъпно! Как не ни опалва огън от небето за такива дела!
И не мисли, мили приятелю, че тук се осъжда само прякото буйство. Не. Съвсем не. Но дори рязките и неприлични думи, казани в порив на гняв по адрес на възрастни хора, връстници и дори деца, са тежък грях…
***
„Бог ще те накаже!“ – предупреждавали един пияница съселяните му, понеже не преставал да издевателства над майка си. Старицата се молела и всичко търпяла.
Веднъж той отново се развилнял за дреболии… „Ето, ругаеш ме – казала през сълзи майката, – защо и да не ме удариш?“ „А защо да не те ударя?!“- размахал се синът…
До вечерта ръката му видимо се влошила, а след два дни изсъхнала…
Дързостта и непочтителността към родител са дело на мрака.
***
„Илюша, кажи на жена си да приготви чай за гостите“ – умолявал сина си болният баща, лежейки немощен в постелята. Синът грубо отказал: „Толкова много гости идват при теб, не можеш да напоиш всички“. „Илюша, Бог да ти даде здраве!“ – казал обиденият родител.
Още същата вечер Илия се разболял, а след два дни починал от страшна температура.
Ето до какво води смрадният грях на неуважение към родителите.
Архимандрит Тихон (Агриков), „У Троицы окрыленные“