Компютърните игри, пробуждайки страстта на хазарта, стават все по-притегателни. Те въвеждат хората, особено децата, във виртуален свят, в илюзорна действителност, която е по-интересна за тях от реалния свят. И тук започва деградацията на човешката личност. Човек става чужденец за земната реалност, гост и странник; родината му е компютърния свят; той заживява в този свят и този свят – в него, поглъщайки го изцяло. За такива хора, преди всичко, изчезва небето: Бог става отвлечена и безразлична идея… след това за тях изчезва самата земя: не ги безпокоят обществените проблеми, те заприличват на охлюв в черупка, в която протича техния живот. Отделени са от роднините си, лишени са от приятели. За тях нравствените понятия за добро и зло биват заменени от други – „спечелил“ или „загубил“ играта…
Мисля, че педагозите и свещениците, които одобряват компютърните игри, не си представят доколко това поглъщащо увлечение способства за деградацията на човека и обезчовечаването му. Те са като родители, които позволяват на децата си да играят със змии, без да помислят, че за това децата може да заплатят с живота си.
Как да откъснем детето си от компютърните игри? – Това е въпрос, на който не можем да дадем еднозначен отговор. Тук идва на помощ интуицията на родителите, която ще им подскаже, с какво и как да ангажират вниманието на детето, каква алтернатива на компютърните игри да му предложат.
Какво да отговорим на хората, които се надсмиват над свещениците и педагозите, биещи тревога по повод компютърните игри, които осакатяват детските души? – Трябва да им кажем, че когато гори покрива на къщата ни, съседите не бива да нехаят за това, надявайки се, че огънят няма да стигне до тях, а всички заедно навреме да потушат пожара. Искам да добавя, че за разлика от компютърните игри, някогашните народни игри имаха възпитателно и естетическо значение, докато компютърните превръщат хората в безлика тълпа.
***
Ако не можете да забраните на детето си да играе компютърни игри, заинтересувайте го с някой спорт от рода на плуване или фехтовка, а също шахмат, който развива паметта и вниманието.
Архим. Рафаил Карелин „На камени веры. Вопросы и ответы“