Много, твърде много родители се оплакват от децата си. Колко често майката казва: “Не съм пестила време и сили за детето си, отдавала съм и последното от себе си. Колко безсънни нощи съм прекарала до леглото му! А като порасна ми се отплати с черна неблагодарност”.
В действителност родителите не са дали на детето си най-важното. Още от утробата на майка си то е тясно свързано с нея и всички духовни преживявания, мисли, стремежи, желания, думи и дела на родителите му се запечатват дълбоко в душата му. Обикновено детето прилича на родителите си не само външно, но и в духовно отношение. Ето защо те трябва да са внимателни, тъй като начинът им на живот може да се отрази пагубно на бъдещето му.
Мисли ли майката преди да роди, че раждането трябва да бъде осветено от Божията благодат с Тайнството Венчание? Ако ли не, детето ще бъде като закърняло растение, което не получава влага, изсъхва и умира духовно. Колко хора взимат благословение от Църквата за това толкова важно дело, за този толкова голям християнски подвиг, какъвто е създаването на семейство? Замислят ли се родителите за изпълнението на Божиите заповеди? Най-често те изобщо не четат Светото Евангелие, не ходят на Църква, не слушат Бога – техния Небесен Отец и получават възмездие от детето си: то не ги слуша, а по-късно става непримирим съдия и тиранин за тях.
А когато бременна майка се кара със съпруга си и използва най-мерзки думи, тя не осъзнава какво върши с душата на още нероденото си дете: тя осквернява сърцето му с морална нечистота. Когато у дома се случват такива безумни сцени, отровата на гнева и злобата се влива в кръвта на майката и храни детето в утробата ѝ.
Знаят ли бащата и майката, че когато детето им порасне, е възможно самите те да станат първата му жертва?! Детето все още не разбира значението на онези скверни думи, които се изговарят в семейството, но от друга страна преживява състоянието на своята майка и сякаш го усеща непосредствено, интуитивно. Съзнанието на детето вече е отровено. В него вече е вложена някаква жестокост, което ще се прояви впоследствие.
Някои ще кажат: „Какво да правим? Вече е късно, от самото начало сме вършили всичко неправилно.” На първо място, когато видим, че децата ни се държат неподобаващо, ние трябва да признаем собствената си вина за това. Вместо това, ние ги наставляваме с различни нравоучения. Какво нравоучение може да има, когато в сърцата им гори адски огън? Душата на детето е свързана с душата на майката и тази връзка не прекъсва с израстването му.
Ето защо, ако родителите принесат искрено покаяние за целия си живот, тогава лъчите на невидима светлина ще озарят душата на детето им. В крайна сметка това, което е невъзможно за човека, е възможно за Господа!
Архимандрит Рафаил (Карелин)
https://vk.com/club206043773