На 12 октомври на портала pravoslavie.ru бе публикуван обширен материал за аморалния и развращаващ децата учебно-методически комплект на дякон Иля Кокин. Статиятa е написана от група православни педагози и протоиерей Александър Шаргунов. Към тяхната позиция се присъединиха множество читатели на сайта, както и прот. Владимир Переслегин със статията си „Точка невозврата“.
В отговор на обвиненията, дякон Иля заявява, че пособията му имат печата на Отдела за религиозно образование и катехизация на МП и следователно никой не може да оспорва съдържанието и разпространението им. Но, по думите на прот. Александър Шаргунов: „Сквернословието, дори да има гриф т.е. официално разрешение за разпространение, не престава да бъде сквернословие… Смесването на свети неща с нечистота е основна сила на “човека на беззаконието““.
Авторът, обаче, не вижда проблем „половото възпитание“ да е част от програмата на Неделните училища. Защо това да е лошо? – пита той. „Защо е лошо – отговаря прот. Владимир Переслегин, – учи Апостолът. Това е убийство на срама, пътят на Каин. Защо да обсъждаме това, което човек знае като безсловесните животни, но за разлика от тях изпитва срам да говори за него? На християните, независимо от възрастта им, е забранено да преминават тази граница, за да не развратят душите си. Печатът на забраната в случая е от Самия Бог“.
Но това не притеснява автора. Безстрашието му пред Бога е видно и в книгата му „Свещената история от Адам до мен“, където с присъщата си волност той дръзва да преразказва свещените събития по неподобаващ начин. Серията „образователни“ анимации по негов сценарий, първоначално включени в учебно-методически комплект, а впоследствие иззети от него (поради протест на православната общност), са проникнати от протестантски дух.
И това не е всичко, което смущава работещите в областта на духовното и нравственото възпитание на децата. Сред одобрените от същия Отдел учебни помагала, за свое най-голямо учудване, православният педагог ще намери съчиненията на свещеник, отрекъл се от християнската вяра и открито обявил хомосексуалността си. „Могат ли текстовете му да бъдат препоръчвани на деца? – пита прот. Владимир. – Как ще повярва едно дете на съчиненията му, ако знае, че този, който ги е написал, се е отрекъл от тях?“.
Страшни са думите на Спасителя за съблазънта: Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мат. 18: 6-7).
По-натам прот. Владимир отбелязва: „Сега се стараят да дадат на децата „сведения за вярата“, тоест да ги въоръжат с илюзията, че я познават… В действителност самата вяра е инструмент, при това – най-съвършения, за познание на невидимите и непостижими неща (Катехизис на светителя Филарет). А повсеместно виждаме религиознание. Тоест гносис, лъжеименно знание. На човек му се струва, че познава Православието, но тъй като той лично не вярва в Бога, не се бои от Него и не Го обича с всичкото си сърце, с всичката си сила, с всичките си мисли, неговото „знание“ се превръща в незнание на основите на вярата. И вместо приобщаване към Православието, тече индоктриниране на модернизма с неговата ненавист към заповедта… И освен, че самият човек търпи крушение във вярата, повлича след себе си подопечените си.
Каква е целта на образованието в Църквата: Царството Небесно или агресивното приспособяване към света, лежащ в злото? Не може едновременно да се признава и доброто, и лошото дърво (См. Мат. 12:33), да се призовава и към благочестие, и към разврат, да се дават на децата рибата и хляба на Христовото учение на едно блюдо със салата с нитрати. Малко квас заквася цялото тесто. Нитратите предизвикват повръщане: отхвърляне на хляба от децата…
В крайна сметка децата също са хора. И те, както целия ни народ, търсят в Църквата святост и само святост. И не прощават на нейните служители угодието към падналия свят и към субкултурата, която подрастващите, макар привидно да следват, в себе си сами тайно презират.
Но тайното става явно. Младите хора не са привлечени, а са отблъснати от подобна мисия с използване на жаргон и официално одобрена безнравственост. Това много напомня политиката на комсомолските лидери от началото на 80-те години, която претърпя пълен крах. Резултатът от тази титанична работа бе отпадането на младите от Църквата.
Единствено Светият Дух привлича душата към Христа и Неговата Църква. И Той не търпи духа на разпуснатост, нецеломъдрие и липсата на страх Божий“.
Ето защо св. Игнатий (Брянчанинов) съветва да се отдалечаваме като от смъртоносна отрова от книги, написани от падналото човешко естество, помнейки че словата на Духа почиват в книгите на Свещеното Писание и на светите отци. А къде водят „широките врата и просторния път“ пише в Светото Евангелие (Мат. 7 – 13, 14).