На 8 ноември отбелязваме 133 години от рождението и 73 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис, мъченически загинал на 8 ноември 1948 г. на рождения си ден в петричкото село Коларово. По този повод публикуваме откъси от труда му „Кризата в нашето училище“, който звучи актуално и днес.
„Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности… През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания… Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра…
Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика. Никой искрен и съвестен човек не може да отрече това…
Тежка вътрешна криза разяжда нашето училище и нашето учебно-възпитателно дело. Напоследък тая криза назря и се отвори като жива рана, пълна с отрови и зарази… Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя! Едно престъпление, което с нищо не може да бъде изкупено и ще лежи като вечно проклятие върху името и съвестта на ония, които го извършиха и може би още продължават да го вършат!…
Учебните програми на нашите училища се копират обикновено от чужбина. Обаче ние не всичко възприемаме от чуждите учебни програми. Щом тези програми се пренесат у нас, от тях се изхвърля най-ценното нещо: религиозното обучение и нравственото възпитание…
В нашите училища децата получават голям баласт от разнообразни, често пъти противоречиви и фалшиви познания, които обикновено разбъркват ума и създават в него същински хаос. Никаква жива връзка не обединява тези откъслечни и незавършени познания в едно завършено, хармонично цяло.
Нашата младеж не получава никакъв отговор на вечните въпроси на човешкия дух, ония въпроси, които вълнуват човека, откак той е създаден… Въпросите за началото и края, за целта и смисъла, за основата и същината на всичко, което съществува, за живота и смъртта, за небето и земята, за Бога и човека и пр., не намират никакво разяснение в нашите училища. Напротив, със своята погрешна образователна система и със своя отрицателен дух нашето училище замъглява още повече тези въпроси и създава често пъти истинско затъмнение в ума и душата на нашата младеж. То отговаря с отрицание на всички тези въпроси, или по-право отрича самите въпроси. То отрича духа, отрича човека, отрича вечността, отрича Бога…
В нашите училища децата изучават усърдно историята на царствата и народите по земята. Наистина, това е любопитно, а понякога и поучително. Но какви примери виждат те в човешката история от близки и далечни векове? Не е ли тя история, изпълнена предимно с неправди и беззакония, с насилия и потисничества, с грабежи и опустошения, с вандализми и разрушения, с кървави войни и жестоки самоизтребления? Такава е обикновено историята на земните царства. Ако нашите деца употребяват толкова време и усилия, за да изучават тази мрачна история, не заслужава ли те да отделят малко време и сили за светлата история на царството Божие на земята? Не заслужава ли те да се запознаят с царството на доброто, истината, правдата, любовта, светостта? Историята на християнството от първите векове, напр., е изпълнена с величави образи и възвишени примери на себеотрицание исебепожертване за доброто, истината, правдата. Вярата на първите християни ги е издигала на необикновена висота, а тяхната любов към Бога и човека ги вдъхновявала за нечувани подвизи. Не заслужава ли нашата младеж да застане пред тези светли образи, увенчани с ореола на мъченичество и святост, да застане пред тях и се вдъхнови от техния подвиг? Много поучителни неща има и в историята на нашата родна Църква.
Всеки, който познава нашето близко минало, знае, че нашето училище е рожба на нашата родна Църква. Тя го създаде и отгледа в своята пазва през тежките дни на тъмното минало… Скоро обаче заблудени хора откъснаха съвсем нашето училище от Църквата и вярата и го поведоха по гибелни пътища. Нещо повече: те настроиха рожбата против майката…
Сега българското училище и българската младеж представляват тежка грижа за всички ни… Българският народ е християнски, и затова никой няма право да му дава езическо училище. Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си, и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж“.