Това, което важи за родителите, важи и за учителите. Можете да помогнете и на децата в училище чрез молитва и святост. Божията благодат може да ги осени и да станат добри. Не се опитвайте да поправяте неприятни обстоятелства с помощта на човешки методи. По този път няма да се стигне до добър резултат. Само чрез молитвата ще постигнете резултат. Призовавате Божията благодат за всички. Нека Божията благодат влезе в детските души и ги промени. Това значи да си християнин.
Вие, учителите, тайно и незабелязано за самите вас предавате на децата тревогата, която е във вас, и им влияете отрицателно. Където има вяра, там тревогата изчезва. Какво казваме? “и целият наш живот на Христа Бога да отдадем”.
Отговаряйте с трезвост на любовта на децата. Така, ако децата ви обичат, вие ще бъдете способни да ги доведете до Христос. Вие ще станете средство за това. Нека вашата любов бъде истинска любов! Не ги обичайте по човешки, както обикновено правят родителите. С това не им помагате. Любов в молитвата, любов в Христос – това помага истински. Молете се за всяко дете, което виждате пред себе си, и Бог ще ви изпрати Своята благодат и ще го съедини със Себе Си.
Преди да влезете в час, и особено в трудните класове, вътрешно се молете с молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Когато влезете, обхващайте с поглед всички деца; молете се вътрешно, а след това започнете да предавате урока, като влагате всички сили в това. Като се жертвате в Христос по този начин, вие ще изпитвате радост. Така и вие, и те ще вървите по пътя на светостта. Ще живеете в любовта на Христос и в Църквата, защото така ще бъдете изрядни в работата си.
Ако някой ученик създава проблеми, обърнете се към децата с общи думи и кажете:
– Деца, тук сме за да караме час и да вършим сериозна работа. Аз съм с вас, за да ви помогна. Вие полагате усилия, за да успеете в живота. И аз, който много ви обичам, също така се трудя. Затова, моля ви, пазете тишина, за да постигнем нашата обща цел.
При това не гледайте към ученика, който се държи неподобаващо. Ако той продължава да се държи така, обърнете се към него, но не гневно, а сериозно и уверено. Старайте се да бъдете авторитет пред учениците, за да можете да упражните влияние и на техните души. Децата, които са проблематични, не са виновни. Виновни са възрастните…
Някакъв учител, иначе доволен от всички деца, се измъчвал от лудорията на един ученик и искал да го изключи от училището. Междувременно дошъл нов учител и поел класа. Той получил информация за конкретния ученик. Научил, че ученикът имал страст към велосипедите. Затова, когато на втория ден влязъл в час, новият учител казал:
– Деца, имам проблем. Живея далеч, а когато вървя, ме болят краката. Иска ми се да използвам велосипед, но не умея да го управлявам. Някой може ли да ме научи?
Непослушният ученик веднага скочил.
– Аз ще те науча!
– Знаеш ли как?
– Да, знам.
Оттогава те станали много добри приятели, а старият учител дори се смутил, като ги гледал. Чувствал, че той самият не бил способен да се наложи като авторитет над ученика.
Често в училищата има деца-сираци. Тежък е животът на сираците. Този, който е бил лишен от родители, и то от най-ранна възраст, е нещастен в живота. Но ако придобие Христос и Пресвета Богородица за свои духовни родители, ще стане свят. Отнасяйте се към децата-сираци с любов и разбиране, а най-вече ги свързвайте с Христос и с Църквата.
Преп. Порфирий Кавсокаливит