Бог е сътворил всичко твърде добро (виж Бит. 1:31). Мъжът чувства едно естествено привличане към жената и жената към мъжа. Ако го нямаше това привличане, никой никога нямаше да предприема създаването на семейство. Щеше да мисли за трудностите, които ще има по-късно в семейството при отглеждането на децата и т.н. и не би се решил да пристъпи към това дело. След падението на първозданните човеци плътската страст у някои е 5%, у други 10%, 30% и т.н. Но днес къде да се намерят хора, у които е 5%, т.е. да имат целомъдрие! Тъй или иначе Бог е дал възможност на всички хора да достигнат до безстрастие, ако любочестно се подвизават.
Женените не могат да използват за оправдание това, че са избрали брачния живот, и да забравят, че човекът не е само плът, но и дух, и да живеят невъздържано и необуздано1. Трябва да се подвизават, за да подчинят плътта на духа.
Ако се стремят да живеят духовно и под ръководството на духовния си наставник, постепенно ще започнат да изпитват по-висши наслади, духовни, небесни и няма да търсят плътските. Длъжни са да се стремят към въздържание, за да не предадат плътската страст и на децата си. Едно дете, чиито родители имат в голяма степен тази страст, още от малко има такива наклонности, защото я възприема от тях. В началото тази страст е слаба, както всички наследствени страсти – като копривата, която, щом поникне, е мека и можеш да я хванеш, но когато порасне, започва да пари – и може да се излекува от един добър и разсъдлив изповедник. Ако обаче тази страст не бъде пресечена в детска възраст, когато порасне, ще трябва много да се подвизава, за да я отсече.
_________________________________________________________
1Във връзка със съпружеските отношения Старецът Паисий пише в едно свое писмо (към свещеника Дионисий Тацис от Коница): “По въпроса за съпружеските отношения на женените свещеници, пък и на миряните, за който ме питаш, щом светите Отци не определят нещо конкретно, означава, че това не е нещо, което може да се определи с точност, защото не могат всички хора да влязат в един калъп. Отците са оставили това на разсъждението, любочестието, духовната чувствителност и силите на всеки поотделно. За да стана по-ясен, описвам случаи на подвизаващи се брачни свещеници и миряни, които са живи и ги познавам. От тях има такива, които след брака са имали брачно общение и са придобили едно, две или три деца, а след това живеят в девство. Други се събират в брачно общение веднъж в годината, а през останалото време живеят като брат и сестра. Други избягват брачното общение по време на постите, а са в общение през другото време. Други не могат да постигнат дори и това. Други по веднъж в средата на седмицата, за да е три дни преди светото Причастие и три дни след свето Причастие. Други и в това се препъват. Затова когато Христос след Своето Възкресение се явил на апостолите, първите Му думи били: “Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам… приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (виж Иоан 20:21-23).
Целта е всеки да се подвизава с разсъждение и любочестие според духовните си сили. Естествено в началото възрастта не спомага, но колкото повече годините минават и плътта изнемогва, духът може все повече да надделява и тогава и брачните започват да вкусват малко от божествените наслади. По физиологичен начин се оттеглят от плътските наслади, които сега им се виждат съвсем нищожни. Така по свой начин и брачните се очистват и стигат до рая по лесната и полегата, но изпълнена със завои пътека. Докато монасите се отправят направо към върха, катерейки се по скалите, и се изкачват в рая.
Трябва да имаш предвид, че въпросът за брачното общение не е само лично твой, нито имаш право да го решаваш сам, но “по взаимно съгласие”,както казва свети апостол Павел. Когато се постига това “по взаимно съгласие”, пак е нужно внимание. Силният ще трябва да влиза в положението на слабия. Много пъти едната страна, за да не огорчи другата, казва, че е съгласна, но вътрешно се измъчва. Това се случва особено при онези жени, които имат малко страх Божий и буйна плът.
Много често от неразсъдливост някои благочестиви мъже, понеже чуват от жените си, че са съгласни, се отдават безразсъдно на въздържание за много голям период от време и тогава жените се измъчват и изпадат в нервни състояния и т.н. Мъжете си мислят, че жените са напреднали в тази добродетел и искат да живеят още по-чисто, за още по-големи периоди от време и тогава изкусителят напада жените и те искат да се запознаят с приятели. А когато това се случи, ги обземат угризения на съвестта за падението им, а мъжете се стремят да живеят още по-непорочно, виждайки, че жените нямат желание за брачно общение. Мислят, че те вече са напреднали духовно и нямат плътски влечения. Причина за това, разбира се, е и оправданият женски егоизъм и завистта, поради които се чувстват по-малоценни.
Щом жената види, че мъжът иска да води духовен живот, насилва себе си, за да го надмине. Прости ми, че навлязох в чужда нива, понеже делото на монаха е броеницата, а не да се занимава с тия въпроси, но за да не те огорча, принудих се да ти напиша някои неща (с които съм запознат отдалеч), които мъчат братята ни в света и дават поле за действие на врага.
Голямо значение има и това дали двамата съпрузи си приличат по темперамент, по устроение. Когато се случи единият да е кротък, а другият буен, ще трябва по-силният да се жертва заради по-немощния и малко по малко немощният да укрепне и тогава и двамата в здраве да продължат.
Старецът Паисий Светогорец, „За семейния живот“
http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Za_semeinia_givot/book.pdf