Начало Семейство Който е преминал безаварийно юношеските години, той сякаш е преплувал бурна река (III част)

Който е преминал безаварийно юношеските години, той сякаш е преплувал бурна река (III част)

от Сретение.Бг

Върхът на опасностите за юношата е от общуването с другия пол. Докато при първите съблазни юношата само се отклонява от правия път, тук освен това той се изгубва.

Отначало в юношата се пробужда някакво горестно чувство неизвестно за какво и от какво, оплакващо се обаче особено от това, че той уж е самотен. Това е чувството за самота… От този момент нататък юношата се обръща към външния свят.

Това излизане във външния свят се въодушевява от увереността, че той трябва да се харесва на другите. …започва да търси запознанства, …и при това се старае да блести с ум, приятни обноски, любезно внимание, с една дума с всичко, с което се надява да се хареса…

В това настроение той прилича на барут, поставен под искра, и скоро се среща със своята болест. Поразен или прострелян сякаш със стрела от поглед на очи или от особено приятен глас, той отначало стои известно време в екстаз и вцепенение, от което като дойде на себе си и като се опомни, открива, че вниманието и сърцето му са насочени към един обект и се стремят към него с непреодолима сила.

От този момент сърцето му започва да се топи от тъга; юношата е унил, потънал в себе си, зает е с нещо важно, търси, сякаш е изгубил нещо, и каквото и да прави, го прави само за едно лице и сякаш в негово присъствие. Той е като отнесен, за сън и храна изобщо не му идва на ум, обичайните занимания са забравени и занемарени, нищо не му е мило…

Не ходи по този път! Прогонвай предвестниците – неопределената тъга и чувството за самота. Постъпвай напук на тях: станало ти е тъжно – не мечтай, а започни да вършиш с внимание нещо сериозно – и ще ти мине. Почнало е да ти става жал за теб или да се заражда чувство, че си много добър – побързай да се отрезвиш и да прогониш тази снизходителност към себе си с някоя суровост и без щадене на себе си, особено – с изграждане на правилно разбиране за нищожността на това, което ти се върти в главата…

Спри тук – и не ще отидеш по-далеч: не ще се роди нито желание да се харесваш, нито търсене на хубави дрехи и наконтеност, нито желание за посещения. Ако тези желания се промъкнат – бори се и с тях. Каква надеждна ограда в този случай са строгата дисциплина във всичко, телесният и още повече умственият труд! Увеличи заниманията, седи си вкъщи, не се разсейвай. Ако е нужно да излезеш – пази сетивата, избягвай другия пол и най-главното – моли се.

Из „ПЪТЯТ КЪМ СПАСЕНИЕТО“, Светител Теофан Затворник Вишенски, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон (със съкращения)

0 коментар
0

Още по темата