Начало Семейство Който е преминал безаварийно юношеските години, той сякаш е преплувал бурна река (IV част)

Който е преминал безаварийно юношеските години, той сякаш е преплувал бурна река (IV част)

от Сретение.Бг

Освен  тези опасности,  произтичащи  от  свойствата  на  юношеската  възраст,  има  още  две:

Юношата счита за предимство да поставя върху всичко сянка на съмнение и да оставя настрана всичко, което не съвпада с неговите разбирания. С това той отсича от сърцето цялото настроение на вярата и Църквата, следователно, отпада от нея и остава сам. Търсейки замяна на изоставеното, се нахвърля върху теории, построени без съобразяване с Откровената истина, оплита се в тях и изгонва от ума си всички истини на вярата. Още по-голяма беда е, ако повод за това му даде преподаването на учебни предмети в училище и ако подобен дух стане преобладаващ там.

Юношата малко стои в себе си, а почти постоянно е навън (със сетивата си) – или с дело, или с мечта. Хората с такова настроение мразят вътрешния живот и онези, които говорят за него и живеят такъв живот. Истинските християни за тях са мистици, с объркани представи или лицемери и т. н.

Духът на света, доминиращ в сферата на светския живот, им пречи да разберат истината и те позволяват на юношите и дори ги съветват да се докосват без забрани до светския живот. Чрез това докосване светът, с всичките си покварени разбирания и обичаи, нахълтва във възприемчивата душа на юношата, който не е защитен, не е настроен по обратния начин, а все още формира мирогледа си, и се отпечатва в нея като на восък – и той неволно става негово чедо. А това синовство е противоположно на Божието в Христа Иисуса.

Това са опасностите за юношите от възрастта! И колко е трудно да устоиш! Но за добре възпитания и решилия преди годините на юношеството да се посвети на Бога то не е толкова опасно – потърпи малко и после ще настъпи пречист и преблажен покой. Само спази и през това време обета за чист християнски живот; а после ще живееш с известна свята непоколебимост.

Който е преминал безаварийно юношеските години, той сякаш е преплувал бурна река и като се обръща назад, благославя Бога. А друг със сълзи на очи, с разкаяние, се обръща назад и се окайва. Никога не ще си върнеш това, което изгубиш през юношеството…

ПЪТЯТ КЪМ СПАСЕНИЕТО“, Светител Теофан Затворник Вишенски, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

0 коментар
0

Още по темата