Начало СемействоСвиден бащин дом Беше благословено време, когато светци ходеха по земята

Беше благословено време, когато светци ходеха по земята

от Сретение.Бг

Недалеко оттук, на три километра е къщата ни, бившата ми къща, сега манастир на епархия. По Божий Промисъл, благодарение на Бога и на моите родители, съм се родил в Сърбия, в този край. Но особено важно за мен е, че тук в манастира Пустиня като малък съм кръстен и за първи път съм се причастил, и съм понесъл у себе си Господа Христа, което се отрази на живота ми още от детските години.

Всяка неделя идвах на църква. Това беше най-прекрасния ден в живота ми – неделята. След работните дни и особено по празници идвахме тук и на хълма горе вдясно за кратко спирахме, откъдето се виждат кръста и купола на храма. Там се застава, така ни учеха старите, за да се успокоиш, от благоговение към Бога и светините, след това се прекръстваш три пъти и слизаш бавно към манастира…

Тук в обителта съм се възпитавал и израствал духовно под грижите на архимандрита – отец Антоний, по-късно игумен на Троношкият манастир, който отиде във вечността и беше благ и велик, духовен човек. Повлиян от него бях приет да служа в олтара като четец. Със затаен дъх слушах как той говореше благо и красиво, защото великите хора говорят така – благо и красиво, но понякога те гърмят – като отец Иустин, зависи кога, пред кого и по кое време (проповядваш).

Неговият благ лик, поуките му ме привлякоха в обителта, така че благодарение на него и на манастира Пустиня, на 13-тата година от живота си постъпих в манастир.

А що се отнася до срещите тук, в манастира Пустиня, това беше благословено време, когато светците ходеха по земята. Тогава беше още жив светият отец Иустин Попович, сега преподобен.

Той дойде в манастира Пустиня, вечерта имаше бдение, и родителите ми казват: „Отиваме всички, ще служи отец Иустин!“ Тогава отец Иустин го имаха за светец. През живота си никога преди това не го бях виждал, а после той дойде тук и си казах: „Това е удивително – да видя отец Иустин“.

Още тогава се говореше сред народа, сред обикновения народ, че това е необичаен човек. Човек, който говори с Бога. Човек, чиито очи не можете да видите лесно, защото те винаги бяха полузатворени. Разбира се, има обяснение защо са така очите на великите, свети хора – за да виждат повече небесното и по-малко земното, за да бъдат повече на небето, отколкото на земята.

Дойдох на бдението. Отец Иустин служеше и аз го гледах с голямо страхопочитание… Когато излязохме изпред църквата, на южната ѝ страна, той мина покрай малката трапезария и аз го видях. И тогава отец Иустин, днес светец, стоеше и ме гледаше. Бях малък, на шест-седем години и той ме попита: „Как се казваш, ти малкия?“ Отговорих със страх, защото исках да добре да видя този човек повече небесен, отколкото земен и казах: „Михаил ми е името“ – светското ми име. „А, – казва, – знаеш ли ти, малкият, какво означава това име?“ Аз бях дете, не знаех. И той казва: „Михаил означава „като Бог“. На свети Архангел Михаил бе посветено името ми като цивилен.

Помня това сякаш се е случило днес. И най-хубавото беше, когато той спусна ръката си над главата ми и ме благослови, и успях да видя светите му очи. Този поглед никога няма да забравя. Не беше земен, но небесен поглед.

Това са Божиите хора, както споменах, каквито, за съжаление, днес има все по-малко и по-малко…

0 коментар
0

Още по темата