Начало СемействоСвиден бащин дом Спомени за отец Георги Жегларски от тримата му сина

Спомени за отец Георги Жегларски от тримата му сина

от Сретение.Бг

Всички влизат в историята, по-важно е кой с какво

Отец Иван е средният по възраст от братята… Казва, че в техния дом никога нямало празни разговори. Отец Георги беседвал с децата си и им привеждал поучителни примери. Затова те от малки знаели да спорят и да защитават вярата си сред безбожниците.

В училище не било лесно. Иван много страдал от учителят Спасов, който искал да промени духовните му разбирания… Един ден той го повикал в класната стая и му забранил да бие църковната камбана. Иван не се съгласил и Спасов го бил жестоко. За случая казва: „В тази стая голям бой беше. Там голям рев съм ревал“.

Но той опазил вярата си. Споделил с баща си, който го укрепил, и Иван продължил да спори със Спасов. Веднъж той пак го повикал насаме и му казал:

— Ти си откачил. Не разбираш ли, че след десет години няма вече да има църкви!

— Напротив, така ще направя, че след време, като порасна, това училище ще стане манастир — отговорил Иван.

— Тебе ще те пратим в един резерват. Вие, вярващите, ще останете в историята – гневно възразил Спасов.

— Историята ще говори за нас, но и за вас – пак възразил той.

Разказал историята за цар Самуил, който умрял, когато видял ослепените си войници от гръцкия цар Василий Българоубиец. Разказал му още за сина на Арон – Иван Владислав, който убил Иван Владимир – зет на Самуил. След време в една битка с ромеите той пък е убит и тогава и Западните предели на България паднали под византийско робство.

Разказал всичко това по детски, но искал да му каже, че и пострадалите невинно, и виновните, всички влизат в историята с доброто или лошото, което са направили. По-важно е кой с какво ще влезе в нея. Освен това му казал, както бил слушал от баща си, че има възмездие за всяко лошо дело, което направи човек. Спасов едва ли го е разбрал, защото заблудата помрачава ума…

Като не успявали в училище да променят убежденията на Иван, си послужили с друг подход, типичен за времето. Тогава младите хора бяха учени да стават предатели. Учителите подучили три момичета, деца на видни партийци от селото, които съчинили клевети против Иван. Нарочно го предизвикали и той повишил тон. След това отишли при родителите му и казали, че той ги бил, което не било вярно, Иван се прекръстил пред баща си и казал, че те лъжат. И това не било в състояние да промени убежденията му…

 „Тате беше преди всичко много добър човек – казва о. Иван. Трудеше се и помагаше на бедните хора. Колкото повече раздаваше, толкова повече имаше. Ние, шест деца, не сме почувствали немотия. Разбира се, живеехме скромно.“

Баща им не оставял децата без работа. Иван през лятото пасял селските кози. С упорит честен труд преживявали добре. „Бог ни помагаше защото тате не прекъсваше връзката с небето. Молеше се постоянно“- казва отец Иван.

Интересно е какво казва отец Иван за поста. При тях никога през пости не се разрешавала блажна храна. Полагало се неотстъпно благородно насилие с възпитателна цел. Благодарен е, че е възпитаван така, защото сега децата са като добичета, ядат всичко наред, без ред. Затова волята им е слаба, когато трябва да се въздържат от греха.

Със сълзите си ги смирил

Отец Марин е най-малкият от тримата братя, роден е през 1958 г. На 30. 11. 2010 г. посети манастира и предаде спомени от своето детство. Разказа, че от малък бил все около баща си и привикнал да се моли, защото молитвата на отец Георги била постоянна.

Още като бил на пет години отивал в църква. Качвал се на едно столче и казвал молитви или изпявал някой тропар. Като тръгнал на училище, вече станал помощник на баща си. Клисарувал, четял и пеел. През Великия пост двамата били в църквата още в ранна утрин. След богослужението отивал на училище. Това не останало незабелязано. Проследили го и започнали да го подиграват и да го преследват. Имало един учител, който бил изявен атеист и много му пакостял. Когато бил в седми клас започнали да го обработват, за да не отиде и той, като двамата си братя, в семинарията.

Като не могли да го склонят, започнали да си служат с груби средства. Заплашвали го. Било зимно време. Веднъж след богослужението закъснял за училище. Учителят го наказал да обиколи големия училищен двор бежешком. А имало сняг до колене. Като тичал, гумените му галошки се събули и той ги изгубил, върнал се в клас и се разплакал. Децата започнали да се смеят, а учителят тържествувал. После децата го съжалили. През голямото междучасие всички се втурнали и намерили галошките му. Марин със сълзите си ги смирил и извикал съчувствие в детските им сърца. А той винаги се отнасял приятелски с всички деца и те го обичали.

В училище имало лавка и децата си купували закуски. През Великия пост Марин не ядял блажно, а нямало нищо постно в лавката. Той си носел закуска от дома. Майка му слагала между две филии хляб една чушка от туршия. Той ядял скрито закуската си, за да не разбере никой…

Господ всичко вижда

На 16.05.2015 г. отец Стоян предаде спомени за своя баща. Разказа как той е възпитавал децата си в честност. Спомня си, че веднъж, като дете, се връщали от полето. Минали край една нива, посята с дини. Баща му казал:

Откъсни си една динка. Няма кой да те види.

– Господ всичко вижда – отговорил той.

Баща му го похвалил. Издържал отлично изпита.

Имал изпитания в училище, защото бил дете на свещеник. На детска градина не ходил, защото били частни стопани и не го приели… Като станал ученик, не ходел на екскурзии, защото носел кръстче. Учителите пазели другите деца от него. Ако заслужел на изпит за отличен, пишели му добър, а ако заслужавал добра оценка, пишели му слаба.

Около Великден въвели в неделен ден да ходят на училище, за да не празнуват Христовото Възкресение. Той не отишъл на училище…

Игумения Валентина Друмева, „Святост за България. Живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци“

 

0 коментар
0

Още по темата