Начало СемействоСвиден бащин дом Този случай промени разбиранията ми за живота

Този случай промени разбиранията ми за живота

от Сретение.Бг

Рождество Христово (Божич) е празник, на който децата особено се радват. Какви спомени за Рождество Христово пазите от детски си дни?

За пръв път говоря явно за това. Не защото ревниво го пазя за себе си, но защото онази детска наивност, която имах тогава, може да бъде погрешно разбрана.

Произлизам от рода Мияка – това са хора, които дори в най-тежките атеистични времена, бидейки под огромен натиск да се откажат от вярата си в Бога в името на по-добър статус в обществото, не са направили това. Казвам го, за да стигна до разказа за дядо ми, който ни остави едно пълно със смисъл, дълбоко предание. Обикновено всеки път по време на хранене той сядаше начело на масата, но на Бъдни вечер отстъпваше челното място на въплътения Бог, а сам сядаше от дясната Му страна.

Поставяхме чиния, прибори за хранене, чаша и най-напред слагахме от всички храни в чинията, определена за Христос. След вечеря оставяхме тези чиния и чаша на масата, която не раздигахме, а на Рождественския обяд дядо ни поделяше помежду ни храната от чинията на Христос.

Когато един път, бидейки любознателно дете, аз го попитах защо го прави, той ми отговори, че на Бъдни вечер и Рождество (Божич), Сам Бог присъства на трапезата с нас и Той наистина ще вземе от това, което сме Му сложили. След Бъднивечершната вечеря, незабелязано маркирах чашата с вино, която бяхме оставили за Христос. Някак уредих същата нощ да си легна последен, но не затворих очи, защото си бях поставил друга цел. Останах буден, за да се уверя, че Христос е взел от това, което сме Му оставили.

Забелязах, че храната в чинията е малко разбъркана, но не можех да съм сигурен дали е ядено от нея, но от чашата с вино определено се виждаше, че някой е отпил. Повярвах, че Сам Христос е отпил от нея. Този случай промени разбиранията ми за живота. Тогава бях на не повече от пет години.

Помня, че когато бях войник, още в социалистическа Югославия, на 18 години, в батальона майорът ни попита: кой вярва в Бога? От целия батальон се оказахме само двама, така че след това той ни привика да узнае защо от целия батальон само ние двамата вярваме в Бога. И аз, тогава още наивен, му разказах тази случка от времето, когато бях петгодишен. Казвам наивен, защото поради липса на опит още не знаех, че човек без духовна нагласа не може да повярва на тази история.

Ето защо още в началото на въпроса Ви казах, че се боя да не бъда погрешно разбран, най-вече защото това интервю ще бъде прочетено от хора с различна духовна нагласа. Но след като вече ме попитахте как като дете съм преживявал Рождество Христово, нямаше как да пропусна това.

Архиепископ Йован (Вранишковски)

0 коментар
0

Още по темата