Блажен е този, който от детство е посветил себе си на Бога. «От юности Христа возлюбил еси, блаженне» – принасяме похвала на преподобни Серафим Саровски и на всички онези, които от майчината утроба са били Божии избраници…
Божият призив не може да бъде предвиден. Едва след като е посетен от благодатта, в нейната светлина, човек може да различи обстоятелствата, които са били промислителни за него… Божият призив не може да се опише и да се предаде на другите, защото това е Божия тайна.
Прот. Александър Шаргунов
Блажен е животът на майка Херувима (06.05.1920 – 05.12.2020 г.) от Самоковския девически манастир „Покров Богородичен“. Подобно на Пресвета Богородица, тя е посветена на Господа от най-ранна възраст. Благочестивите й родители поверяват грижата за нея на Бога, възлагайки цялото си упование на Него, Небесния Цар. Така тя израства и се възпитава в манастира, и на 26 годишна възраст приема монашество. От деня на своето постъпване в светата обител, тя не се отделя от нея до края на земния си живот (цели 95 години).
Вярвайки, че богоугодният й пример непременно ще намери следовници, в нейна памет привеждаме избрани слова на Стареца Ефрем Аризонски за монашеството:
„Голяма благодат от Бога е да бъдеш призован към монашество… Няма нищо по-сладко от това – ако някой предпочете да се засели в Божия дом, отколкото да живее в шатрите на грешния свят (ср.: Пc 83:11) с неговите примамки на плътоугодие, където адът си намира богата плячка.
Каквито и трудове да се извършват в монашеския живот, всичко ще получи богато и вечно възнаграждение. Като напуснем родителите и братята си, дори тук на земята ще получим стократно.
Девството е равноангелно, то прави земния човек подобен на Христа и на Божията Майка… Девството било узаконено в началото (на света) и всеки, който желае да постигне добродетелта, която са притежавали първите хора в рая, трябва да живее в девство и чистота.
Новият начин на живот има за цел умъртвяване на плътския начин на мислене и достигане чрез подвиг до равноангелно житие. Естествен е нощният сън, но монашеството въвежда бдението, за да стане монахът като самотна птица на покрив (Пс. 101:8). Естествена е свободата за личността, но щом стане монах, човек веднага възприема умъртвяване на своята воля, заради любовта към Бога. Накратко казано, животът на монаха е съвършено различен от живота на света, затова и е наречен ангелски, бидейки свръхестествено шествие.
Няма по-добър път от монашеския. Монашеството – това е обожение, цялостно освещение, приемане на Бога в себе си. Монашеството е опознаване, усещане и придобиване на Царството Божие във вътрешния си човек. Който е мъдър, ще разбере това! (ср.: Пс. 106:43).
Без монашество никой не достига до безстрастие. Никой не може да придобие чист ум без бдение, въздържание и непрестанна молитва. Никой не достига до съзерцание без монашеско житие. Никой не получава толкова близко общуване и толкова тясна връзка с Иисус, както човека, който пребивава редом с Него и не го изостави. Тогава той ще бъде удостоен с похвала: блажени са тия, които слушат словото Божие (Лук. 11:28).
В безмълвието умът се умиротворява. И като се съблече от земните помисли, по естествен начин се обръща към себе си, а от себе си – към Бога посредством кратката молитва: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“.
Светът не познава Този, който дава тези небесни и Божествени дарове, затова и пребивава нещастен в проказата на греха. Но как Го обичат и Му служат Ангелите, които Го виждат! Ако и монахинята е достигнала до опитно познание на Бога, то и тя не остава непричастна на това божествено съзерцание и любов.
Монахинята, колкото повече се приближава, колкото по-дълбоко чувства и съзерцава, в границите на възможното, Жениха на своята душа – Господа, толкова повече се украсява вътрешният й човек. Тя вижда това с очите на душата си, преживява го духовно и как прекрасно се чувства тогава! Оплаква радостите и наслажденията на суетния, заблуден свят и скърби за горките хора, който разчитат на тях, въпреки че накрая ще се огорчат, но вече ще бъде късно да се поправя каквото и да е.
На една духовна дъщеря, Старецът Ефрем пише: „Чедо, любовта към света е вражда против Бога (Иак. 4:4). Ако обичаш Бога и желаеш да се трудиш за Него с пълно отдаване и плодотворно, слез от стъпалата на бездушните сгради на мегаполиса и ела във възлюбените и желани Господни селения, където ще се обучиш на науката на науките – изкуството да побеждаваш дявола, света и самата себе си. Това е наука – да се бориш за вечни награди!“
Свети Нил Подвижник казва:„Богословие, истинско богословие се придобива не в университетите, а само в презрение на света, далеч от шума и светската суматоха, на безмълвно и спокойно място, посредством определен ред на молитва и подвиг, когато човек, след като е очистил ума си и се е освободил от вълненията на плътта, получи светлината на истинското богословие – познанието на самия себе си. „Ако си богослов, ти се молиш истински, ако се молиш истински, ти си богослов“