Свети Серафим имал едно духовно чедо — иеромонах Тимон, който живеел в пълно уединение сред Надеевската пустиня и не бил виждал своя духовен наставник и учител повече от 20 години. Една есен през последната година от земния живот на св. Серафима той дошъл пеш в Саровската обител и, като се добрал до килията на светия старец, пред която се бил струпал много народ, зачакал търпеливо реда си. Дошъл редът му, но св. Серафим — чудно — все още не го пускал вътре.Той приемал всички. Безпрепятствено влизали при него и мъже, и жени. Само за о. Тимона като че ли били затворени вратите. Но той търпеливо чакал вътре. Той приемал всички. Безпрепятствено влизали при него и мъже, и жени. Само за о. Тимона като че ли били затворени вратите. Но той търпеливо чакал целия ден чак до вечерта. Най-сетне св. Серафим пуснал и него. Тимон влязъл, паднал в нозете на великия старец и от радост тъй дълго плакал, че не можел дълго да се успокои. Сърцето му било преизпълнено с благодарност, че след толкова години той се удостоил да Види пак великия си наставник още жив.
– Отче светий, рекъл му той, защо се разсърдихте на мене, грешния и целия ден не ме пуснахте при себе си?
А той, като го настанил да седне, му казал:
– Не, не е така, отче Тимоне, аз те обичам. Но това направих, понеже ти си монах, а още и пустиножител. Като такъв ти трябва да имаш търпение. Аз така те изпитвах на какво си се научил, като си живял толкова години в пустинята Не си ли излязъл от нея празен? Другите люде са миряни, при това болни. Най-напред трябва тях да полекуваме и да отпратим. Защото здравите нямат нужда от лекар, а болните, както е казал Господ…
Цялата нощ те прекарали в сладка задушевна беседа. Между другото св. Серафим дал на скъпия си гост следното наставление:
– Сей, отче Тимоне, сей навсякъде сей дадената ти пшеница! Сей на добра почва, сей и на пясъка, сей и на камък, сей край пътя, сей и между тръни! Все някъде ще поникне, ще порасне и ще даде плод, макар и не скоро. Не скривай в земята дадения ти талант, за да не бъдеш осъден от твоя господар. Но давай го на търговците. Нека търгуват с него! Още ще ти кажа, отче Тимоне, не дружи и не се съюзявай: първом с враговете на Христовата Църква, т.е. с еретиците и разколниците; на второ място – с ония, които не спазват св. пости; и на трето място – с жените, защото те нанасят голяма пакост на нас, иноците. А в своята новоустроена (т.е. в Надеевската) обител постави и утвърди съвършен общежитиен устав, според правилата и устава на св. отци, за да не върши никой своята воля. Вино и тютюн не позволявай абсолютно никому. Даже, доколкото е възможно, въздържай ги и от чай. Чревоугодието не е монашеско дело.
Като му дал тия свети наставления и след като поприказвал още дълго с него, св. Серафим отпратил с любов добрия инок о. Тимона, който радостен се върнал в своята любима пустиня.