Балканският Христос е същия като Иерусалимския, Синайския и Руския, и като някогашния Европейски. Защото Той е един.
Балканският Христос — това е Христос на Балканите, в балканската житейска драма, в балкански дрехи, в балканските песни и легенди, в балканските въздишки и сълзи, и балканските гробове, в балканското възкресение. Той е олицетворен във всички балкански светци: в благочестивите царе и в благоверните царици, в богоносните патриарси и свещеници, в светогорските преподобни и плачещи монаси, постници, мълчалници, пещерници, духовници и чудотворци; във византийските царе и воеводи, които браниха Цариград и Иерусалим от мюсюлманите, в сръбските жупани, крале, князе и деспоти, които браниха честния Кръст, т.е. правата вяра и от мюсюлмани, и от монголи, и от еретици латиняни;
в коронованите мъченици, в мъчениците — селяни и занаятчии, в мъчениците с архиерейски омофор и свещенически епитрахил, в мъчениците във воеводска риза и в монашеско расо;
в мъченица Злата и много други девойки-мъченици, отвека и довека;
в мъченик Георги Кратовчето-златаря и в многото мъченици-занаятчии, отвека и довека;
в мъченика патриарх Гавриил Печки, в мъченика дякон Авакум, игумена Паисий Търновски и игумена Атанасий Светониколски, побит на кол на Кале-мегдан, и в преподобномъчениците от светата Пелопонеска лавра, и в безбройните други, отвека и довека;
в светогорските преподобномъченици, които блаженият Акакий благослови за подвига на мъченичеството, и в преподобномъчениците от Света Гора, които бяха избити и живи изгорени от еретиците-латиняни, и в старозагорските мъченици, и останалите множество мъченици, отвека и довека;
в преподобните наши отци и майки: света Петка, царица Евгения, Евтимия и други, в светците Прохор, Гавриил, Иван, Иоаким, Климент, Наум, Нектарий, Иоасаф, Василий Острожки, Петър Коришки, Иоаникий Дèвички и останалите безброй, отвека и довека;
в драговолните мъченици и пещерници Балкански — от пещерите на Печ, Черногорието, Охридските, Албанските, Пелопонеските, Търновските, Студеницките, Моравските, векове и векове наред;
в равноапостолния свещеномъченик Козма Албански и в безбройните мъченици Приморски, Далматински и Босненски, които пострадаха от латинските еретици, изгниха в дубровнишките тъмници или бяха отровени заради Христа, векове и векове наред.
Трябва ли да спрем? Тъкмо сме започнали да изброяваме. Кой ще ги назове по име всичките? Това са полкове мъже и жени мъченици от Солун до Дунава, и от Синьо до Черно море. Безбройни полкове от святи православни души, които не може ги побра ни един земен календар и които всинца са вписани единствено в небесния календар, в книгата на вечния живот.
Всички те са били поругавани, заплювани и бити от враговете на честния Кръст, както Христос — от юдеите. Всички те, носейки кръста си, са отишли на своята Голгота, с трънен венец на главата, отвсъде обкръжени с омраза, облечени в тръни, отхвърлени от света през вратата на смъртта като последни, ала поети от другата страна, отвъд смъртта, от благата ръка Христова като първи.
Наистина, последни откъм тая страна на вратата на смъртта, но първи от другата и страна.
За Христовото име са пострадали от Изток до Запад, в името Христово са победили и Изтока, и Запада — Изтока, в лицето на турския ислям и монголското многобожие, Запада — в лицето на еретическия папизъм.
На губилището те са се усещали по-високи от своите палачи, пред източните палачи — над Изтока, а пред западните палачи — над Запада. Никой от тях не е протягал своите мисли към географията, та да рече — ние сме между Изтока и Запада. Но всички те са въздигали своите мисли и своите сърца право към небесата, към вечната истина, за която са страдали. И с целия си дух те са стояли над Изтока и Запада.
Светител Николай Велимирович, „Над изтока и запада“ (Осем философски размисъла за православните Балкани)
Картина на художника Антони Пиотровски „Баташкото клане“