Християнската вяра не би могла да се сравнява с другите религии и много дебело трябва да подчертаем, че не бива да я наричаме „религия” в езическия смисъл на тази дума. Тъй като тя не е една религия сред останалите такива, а тя е вярата в Христос и Христовото откровение. Тя е лично, единствено по рода си и пълно разкриване на Бога пред хората заради тяхното просвещаване и спасение. Второ откровение от Бога повече няма да бъде дадено и освен Иисус Христос друг Месия не може да бъде очакван до края на света.
Каква трябва да е нашата позиция относно някои съвременни опити, твърдящи, че християнската вяра се уеднаквява с всички останали религии?
Тези опити са погрешни и представляват опасен екперимент. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива” (Гал. 6:7), тъй както и Кръвта на Божия Син не може да се уеднакви с мастилото на книжовника. И макар като членове на древната Източноправославна църква да ни е присъщо да сме снизходителни към всяко човешко същество, строго е забранено да сравняваме истината на Откровението, предадена ни от Бога, с религиите и философиите, създадени от човеци.
С какви средства да се борим против опитите за това уеднаквяване?
На първо място, със задълбочаване на познанията ни относно нашата Православна вяра; с прилагане на вярата във всекидневния ни живот и вникването ни в нея, подобно на учения, който всецяло се отдава на изучаване на новооткрития факт. На второ място, като помагаме с пламенни и мъдри усилия (никога обаче със сила) на човеците да се възвисят от долните и най- ниските степени на убежденията си към висините на нашата съвременна вяра, вместо съвършено да паднат и се смесят с несъвършеното заради някакви земни изгоди.
Защо нашата вяра е истинска?
Тъй като вярата и животът са неразривно свързани, както причината и следствието. Господ Иисус Христос е казал: „Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него” (Йоан 3:36). Казано е също: „Праведният чрез вяра ще бъде жив”(Евр. 10:38).
Из „ВЯРАТА НА СВЕТЦИТЕ. КАТЕХИЗИС НА ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА“
Авторът, светител Николай Велимирович – (1881-1956), наричан още сръбският Златоуст, е един от най-добрите проповедници на миналия век. В книгите си той дава отговори на множеството въпроси, които терзаят хората на нашето съвремие. Други известни негови книги са: „До изгонените от Рая. Мисионерски писма“, „НАД ИЗТОКА И ЗАПАДА“ (Осем философски размисъла за православните Балкани), „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ (Жития на светиите), „РАЙСКАТА ПИРАМИДА“.