Първата неделя на Великия пост се нарича Тържество на Православието. Тези думи звучат като победен химн за славата на Светата Църква.
Църквата е стълб и утвърждение на истината, мистичното тяло на Христа Спасителя. Църквата е предвечната светлина, Божията благодат, обгръщаща хората и ангелите.
Църквата се нарича Невеста Христова, за която Господ проля Божествената Си кръв. Това означава, че докато ние сме в Църквата, ние сме в любовта на Христа Спасителя и се съгряваме под лъчите на Неговото Божествено милосърдие.
Църквата не може да греши, не може да лъже, не може да учи на грях, защото тя е тялото на Христа Спасителя, тя е неразривно свързана с Небесната Църква. В Символа на вярата се казва: „Вярвам… в една Света, Съборна и Апостолска Църква”, което означава, че ние сме длъжни да приемем това, което Църквата приема, да отхвърлим това, което тя отхвърля, и да търсим нашето спасение само в нея.
Пълното тържество на Църквата ще се открие във вечността – в целия му блясък, величие и сияние. Тържеството на Православието на земята се заключава в това, че спасението и вечният живот са възможни само чрез благодатта в Православната Църква.
Свети Йоан Златоуст пише: „Църквата е по-силна от всичко на света, тя ще те защити и спаси. Църквата е ограда на двора на Христовите овце; докато си вътре в тази ограда, ти си в безопасност, излезеш ли извън нея, ще бъдеш похитен от свиреп духовен звяр“.
Свещеномъченик Киприан Картагенски уподобява душата, откъсната от Църквата на лъч, отрязан от източника на светлина, на ручей, отделен от извора, на клон, откъснат от дървото. А блаженият Августин като че ли поставя черта под всичко това: „Без Църквата човек може да вярва в Бога, да изповядва Светата Троица, да има Евангелието и дори да го проповядва. Единственото, което е невъзможно без Църквата, е да се спасиш!“ И така, нека помним великата заповед: „Комуто Църквата не е Майка, нему Бог не е Отец!”.
Архимандрит Рафаил (Карелин)