Дядо Евтимий, игумен на Зографския манастир, се умилявал, когато на неделната вечерня четял акатиста на свети великомъченик Георги. Когато не служел Литургия, стоял в стасидията на певницата. Слушайки канона на утренята, при всеки тропар се прекръствал и правел поклон. Много обичал да чете и пее. Четял Псалтира, каноните, часовете бавно и ясно, без да бърза. Когато на отсрещната певница нямало певец, безропотно четял сам всичко. Не придирял на монасите заради недостатъците им и не осъждал никого, но винаги бил мирен и мълчалив.
Тъй като в онези години зографските братя били дошли от различни манастири в България, не спазвали строг общежителен ред. Ако не го молели, старецът не се намесвал в личния им духовен живот. Отнасял се към братята с майчинска любов, но в два случая бил непреклонен: строго забранявал да се разговаря в църква и ако двама братя били скарани, ги увещавал да се помирят до началото на утренята.
Чрез постоянното култивиране на добродетели в душата си, дядо Евтимий станал духовен благородник. От устата му не можело да излезе нищо лошо – осъждане, присмех, зла дума, презрение.