Дивният монах Ефрем беше голям молитвеник и особено обичаше да чете псалмите на св. пророк и цар Давид. Той казваше често:
—Слънцето да замръкне, псалтирят да не замлъкне!
Господ бе надарил о. Ефрема с голяма физическа сила и с крепко здраве. Толкова много поклони правеше, че неговите най-близки братя се учудваха на издръжливостта му. А беше голям постник. Ходеше бос и се обличаше с не много дебели дрехи.
И ето този толкова здрав и издръжлив подвижник трябваше да умре съвсем неочаквано.
Врагът на нашето спасение, не можейки да търпи подвизите му и не можейки да го прогони от гроба на св. Иван, подигна насреща му страшна буря.
От продажбата на свещи и иконички у монах Ефрем се събираха доста пари през летния сезон, които той редовно внасяше всяка есен в манастирската каса.
През есента на 1943 г. м. Ефрем дойде един ден в манастира и съобщи, че парите, събрани от него през лятото, са откраднати. Почна следствие от манастирските власти. Разпитаха някои лица. Съвсем неоснователно падна силно подозрение върху монах Ефрем, върху тоя безсребърник, който и своите пари раздаваше на нуждаещите се.
Следствените власти задържаха монах Ефрем, биха го, за да каже къде са парите. Заплашваха го с арест и затвор, с разкарване по съдилища и с ред други неприятности. Бедният невинен страдалец казваше на някои братя, че не ще може да преживее тоя позор и вероятно тайно се е молел Бог да го спаси, като го прибере при Себе Си.
Пуснат от следствените власти, монах Ефрем се изкъпал (това, което той почти никога по-рано не е правел), преоблякъл се, изповядал се, причастил се, отишъл си след това в постницата „Св. Иван”, легнал върху дървения си одър и, както си е бил здрав и читав, тихо предал Богу душата си. Намериха го съвършено спокойно и навеки заспал.
„Схимонах Павел Рилски“, Архимандрит Серафим Алексиев