На 24 декември Църквата празнува паметта на преп. Кукша Одески – светилник на вярата, който духовно обгрижвал хората в тежките безбожни времена. Още като юноша Козма (това било името му в света) бил известѐн от един прозорлив старец за предстоящите гонения и лишения, но вместо да се уплаши, той с увереност тръгнал по пътя на служението на Бога и хората.
Известие за бъдещия кръстен път
Животът му можел да премине в тихите килии на атонския манастир „Свети Пантелеймон“, където той отишъл, за да се посвети на монашеството. Но Бог му дал друг кръст, виждайки готовността му за пълно самоотречение.
Всичко започнало още в юношеска възраст. Още тогава Козма обикнал хората – страдащите, болните, онеправданите. Един ден той видял братовчед си, измъчван от бяс. Без да се замисли, той го завел при един старец. Като се помолил, старецът излекувал страдалеца и се обърнал към Козма с думите: „Заради това, че го доведе при мен, врагът ще ти отмъщава – ще бъдеш преследван цял живот“. Чувайки подобно пророчество, човек би положил всички усилия да избегне гоненията. Но обичащия Бога Козма приел тези думи като особено призвание и никога не се отклонил от избрания път.
Помазаник на Божията благодат
Един ден майката на бъдещия светец, Харитина, решила да изпрати сина си на поклонническо пътуване до Светите земи. Тя написала писмо до атонското свещеноначалие с молба да благословят сина ѝ за това пътуване. А после послушникът Козма се отправил към местата, където е проповядвал въплътилият Се Спасител.
Но дори при това обикновено поклонническо пътуване с младия човек започнали да се случват необичайни неща. Когато групата им минавала покрай Силоамския извор, някой случайно побутнал младежа и той паднал с главата напред в свещените води. Наоколо се разнесъл ироничен смях и някой отбелязал: „Той ще има много деца“. Вярвало се е, че ако безплодна жена се потопи в Силоам, скоро ще получи от Бога дългоочакваното дете. Тези думи се оказали пророчески. През целия си живот преп. Кукша бил заобиколен от духовни чеда – негови любими деца и ревностни молители.
Но с това чудесата при пътуването му до Светите земи не свършили. Когато поклонниците влезли в храма на Гроба Господен, те поискали да се помажат с осветения елей от кандилата, които висели над мястото, където е погребан Христос. Кандилата обаче били поставени твърде високо. Докато размисляли как да стане това, невидима сила преобърнала едно от кандилата и драгоценият елей се излял върху главата на Козма. Този елей бил „като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му“ (Пс. 132:2). Така Сам Господ го избрал за свещенослужение, правейки го помазаник на Своята благодат.
Божият дар, донесен от гарвана и тайната Евхаристия
Тридесетте години на ХХ век не се помнят с радостно чувство. Бедност, глад, репресии… Богобоязливият народ и боголюбивите свещеници трябвало да претърпят много. Подобно отношение към християните е закономерно, тъй като още Свети Павел пише: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3:12).
По това време отец Кукша бил вече старец-схимник. По време на Първата Световна война той работел като санитар във влака Киев-Лвов, а после се подвизавал в Киево-Печерската лавра. Господ изпитал вярата му с тежка болест, от която той излекувал едва след като приел Велика схима. През 1938 г. на благодатния старец предстоели осем години изгнание в концлагер.
След тихия и молитвен живот в манастира светецът трябвало да се занимава с изтощителна дърводобивна работа. Продължителният труд и оскъдната храна довели организма му до изтощение. Но той не бил изоставен от своя Небесен Отец. Веднъж на Пасха светецът получил от Него дългоочакваната утеха.
„Бях толкова слаб, че можех да бъда разлюлян от вятъра, – спомня си преподобният. – Вървях покрай бодливата тел, примирайки от глад. Зад телената ограда готвачите носеха на главите си тави с пирог от кухнята до столовата на охраната. Миришеше толкова вкусно, а над тях прелитаха гарвани. Помолих се: „Гарване, гарване, ти си нахранил пророк Илия в пустинята, донеси и на мен парче от този пирог!“ Изведнъж чувам над главата си: „Кар-р-р-р!“ и в краката ми пада пирог, който гарванът бе грабнал от тавата на готвача. Вдигнах пирога от снега, със сълзи на очи благодарих на Бога и утолих глада си“.
Прав е псалмопевецът като е казал: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи.“ (Пс. 54:23).
Отец Кукша си спомнял и за друго велико чудо – за подаръка, който изпратил в концлагера Киевският епископ. В торбата със сухари епископът скрил около сто частички от запасни Свети Дарове, за които останалите затворници мислели, че също са сухари. „Казах на някои свещеници, че съм получил Свети Дарове. Вярващите много внимателно разгласиха тази вест сред нашите, за да могат всички в уречения ден и място да бъдат готови да приемат Свето Причастие, без охраната да разбере. От кърпи направихме епитрахили, нарисувахме с молив върху им кръст, прочетохме молитвите, благословихме ги и ги наложихме на себе си, като ги пъхнахме под връхните си дрехи. Свещениците се скриваха в храстите. Монасите и монахините един по един притичваха до тях, набързо се изповядваха, а ние като ги покривахме с епитрахилите, отпускахме греховете им. Така в едно утро, на път за работа, се причастиха сто човека. Как се радваха и благодаряха на Бога всички за Неговата велика милост!“
Едва след пет години, прекарани в тежък ежедневен труд, старецът Кукша бил изпратен на заточение в Соликамска област, където за първи път имал възможност открито да отслужи богослужение в селската църква. А след това, отново връщайки се в Лаврата, той, кален от житейските изпитания, пристъпил към своето основно и последно послушание – духовничеството.
Пророк в Отечеството си
Преподобни Кукша сред братята на Почаевската лавра в края на 50-те години (четвъртият от ляво на дясно на горния ред)
Вече прославен духовник, преподобният Кукша със служението си притеснявал съветските власти. В резултат на това излязла заповед за преместването му от Киев в провинцията. След като се оказал в Почаевската лавра, той продължил да носи послушанието си на духовник, изповядвайки хората и изобличавайки грешките им.
Неговите енориаши и духовни чеда го помнят като благоговеен молитвеник, който отслужвал ранната Божествена Литургия в пещерния храм. Ето как си спомня за това духовна дъщеря на стареца:
„Когато отец Кукша отслужи Божествената Литургия, веднага почувствах силна душевна близост с Бога, сякаш наоколо нямаше никой, освен мен и Бог. Всеки възглас на о. Кукша издигаше душата ми „нагоре“ и я преизпълваше с такава благодат, сякаш се намирах на небето пред лицето на Самия Бог. Душата ми се чувстваше по детски чиста, стана ми необичайно светло и радостно. Никакви странични мисли не ме безпокояха и не ме отвличаха от Бога.“
Със служението си в олтара преподобният показваше образец на монашеско богослужение: тихо, безметежно и молитвено.
Последните години от живота му, прекарани в Почаев, а след това в Черновицката и Одеската епархии, били белязани от дара на божественото прозрение, който се разкривал у него все повече. С искрените си прозрения той вдъхвал у едни радост и надежда, други изобличавал за греховете им, а трети предпазвал от житейски грешки. Освен тези частни пророчества, той говорел и за съдбата на Христовата Църква и за изпитанията, които ще сполетят Украинската Православна Църква.
„Бъдете бдителни, – предупреждавал старецът учениците си. – Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато са още наши. Скоро там няма да бъде добре да се отива, защото всичко ще бъде променено. Само избраните ще видят това. Хората тогава ще бъдат заставяни да ходят на църква, но ние в никакъв случай не бива да отиваме там. Моля ви, стойте в Православната вяра до края на дните си и се спасявайте!“
* * *
Целият живот на преп. Кукша Одески бил служение Богу – непрестанно покоряване на Неговата воля. Той бил ревностен молитвеник и велик труженик. Винаги вършел всичко сам и отказвал всякаква помощ, като казвал: „Ние сме послушници на самите себе си до смъртта“. А всяко послушание е ценно, когато се извършва с любов. Никой не можел да отнеме любовта от светия старец. „Аз самият съм грешен и обичам грешните. Няма човек на земята, който да не е съгрешил. Само Бог е без грях, а ние всички сме грешници“ – смирено повторял той.
Дори и след смъртта на светеца всеки може да почувства любовта му, като му се помоли от все сърце. Почитаемият Кукша продължава да върши чудеса и да помага на вярващите. Най-важното е винаги да помним, че всеки светец ни помага по благодатта, дадена му от Бога. Ето защо, когато се молим на светците, винаги трябва да имаме силна вяра в чудодейната сила на Господа, която действа там, където човешките усилия вече не достигат. Тази вяра запазил и преумножил преподобни Кукша, който станал образец на съвременната святост.
Източник: Союз православных журналистов