Планината е по-висока от мравуняка. И Божията сила е по-голяма от човешката сила. Това признава всеки в ясен ден. Ала когато човешките нозе и конските копита вдигнат прахоляк по пътя, мнозина се заслепяват и от страх признават човешката сила за по-голяма от силата на Бога. Изпущат от поглед планината, а се препъват о мравуняка. Па още се и покланят на мравуняка. Това станало и с онези сърби, които се потурчили след Косовската битка. Преди тях на Кръста изневерили много българи и гърци и се зачислили в Мурадовата войска на Косово, застанали под полумесеца, за да воюват против украсения с везан Кръст сръбски байряк. Ала Лазар*, най-славният човек с това име в историята на света, не се препъна о мравуняка на турската сила и не изгуби от взора си планината на Божията сила, но събра решимост да приеме с народа си всякакви удари от людете, та да приеме от Бога всички награди.
Светител Николай Велимирович, „Над изтока и запада“
*Свети великомъченик княз Лазар самоотвержено се опитвал да защити Сърбия от турските нашественици. Решителна битка с войските на султан Мурад се състояла на Косово поле през 1389 г. Сръбски войник се прокраднал в стана на турците и убил султана, но неговият разярен син Баязид I повел турците и разгромил сръбската войска, пленил княз Лазар и заповядал да му отсекат главата.
Според древното предание преди битката на св. княз Лазар се явил ангел Господен и го попитал кое царство ще пожелае земното или небесното. Боголюбивият сръбски владетел избрал Царството на Христа, Царя на небесата, и със своя народ се покорил на всесъвършената Божия воля, която е върховен закон на небето и земята. Затова пред Баязид застанал, очаквайки да приеме мъченическа смърт. Разделяйки се от земното си тяло и царство заради Христа, той спасил душата си и душата на народа си и придобил Небесното Царство.