Дълбоката почит към славния Победоносец в България
В нашите земи св. Георги е бил почитан още от най-стари времена. В центъра на София и до днес е запазена посветената на великомъченика раннохристиянска ротонда, построена няколко десетилетия след неговата мъченическа кончина. Свети Георги взима под покровителството си Зографския манастир и изпраща преп. Пимен Зографски в поробените български земи.
Българите, както и съседните балкански народи, възпяват св. Георги не само като “освободител на пленените, защитник на бедните, лекар на болните”. Редица чудеса са показали, че той наистина е надежден помощник в нелеките трудове на селските стопани.
Обичта си към св. Георги българският народ е излял и в своите песни, където той се възпява като “милен”, “хубав” и т. н.
Открай време българските войни славят св. Георги като свой небесен покровител. Не случайно орденът “Св. Георги Победоносец” е бил навремето награда за проявена изключителна храброст.
Най-сетне сърдечната любов на българите към светеца се проявява и в това, че мнозина кръщават децата си с неговото име.
Небесен покровител на Грузия
По подобен начин в Грузия няма кътче без храм или параклис, посветен на свети Георги. Съгласно древно предание, светият великомъченик бил двоероден брат на света равноапостолна Нина и тя първа постановила почитането му в новопросветената страна (началото на IV век).
Освен деня на неговата памет, Грузинската Православна Църква е отредила специален ден, в който се честват страданията на светия великомъченик. Този празник станал като девиз: „Чрез страдание към победа“.
В продължение на много векове Грузия била единствената християнска държава не само в Кавказ, но и в Близкия Изток. Тя била постоянно нападана от мюсюлманите (по численост многократно превъзхождащи грузинската войска) и водела средно четири големи войни годишно.
Войните, които водела Грузия, били в значителна степен, заради вярата. Понятията „Родина“ и „Вяра“ се сливали в едно. Православието трябвало да се защитава с кръст и меч. Смъртта за вяра и отечество се считала за най-висша награда. Оттогава образът на свети Георги Победоносец – закрилник на бедните и беззащитните, помощник в боевете – станал любим и близък на сърцето на грузинския народ.
По време на тежките военни походи, в навечерието на битката, пред лицето на смъртта, воините пеели песни, сякаш ги призовавали на празник.
Дълбоката вяра на народа, съчетана с надежда и жизнерадост, спасяваща от униние, дала възможност в кратките периоди на мир Грузия да излекува раните си и да се издигне от руините и пепелта, сякаш отново да възкръсне.
Въпросът за особената почит на даден народ към определен светец
Въпросът за особената почит на даден народ към определен светец принадлежи към областта на православния мистицизъм. Дори изследванията на агиографската литература не дават решение на този въпрос.
Трябва да се има предвид, че светиите, пребивавайки във вечността, запазват индивидуалността, с която са се отличавали през земния си живот. Молитвата към светеца е особен вид духовно познание чрез общуване – не разсъждение, а съзерцание…
Тайната на почитането на светиите и духовното общение с тях се открива в молитвеното преживяване и тогава въпросът „защо народът особено почита даден светец“ изчезва и бива заменен с благоговейно удивление колко дивен е Бог в Своите светии. Молитвеният опит на поколенията, изкристализиран през вековете, се превръща в един от видовете църковно предание.
По материали от pravoslavie.ru и petkohinov.com