Когато народът ни е духовно просветен и познава вярата си, малцина ще гледат повърхностно на живота.
Аз ще убеждавам всички да изучат в детайл нашата вяра и да преценят къде е мястото им – при Бога и в Неговото царство или при врага на човешкото спасение.
***
Православният свят е носител на Истината, Която е Сам Господ Иисус Христос.
Единството на Православните е заповядано от Спасителя. Той е казал: дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20). Ако се разделим – ние сами ще свидетелстваме, за това че Христос не е сред нас. А ако Той не е посред нас, каква Църква сме! Именно заради това съборно са осъдени ересите, разколите, всичко което разединява Православните християни.
Властите, рушащи единството на Църквата, забравят, че тя е извън техните пълномощия. Църквата е богочовешки организъм и тя е неподвластна на времето и на преходните светски власти… Съветвам хората, които не са запознати с Нейната същност, да не се намесват в живота Ѝ, защото Божието възмездие се простира до девето коляно.
***
Борбата с Истината и с Истинно вярващите ще продължи до Второто пришествие, до Съда над живите и мъртвите.
Да отстояваш Истината е похвално и достойно, това не е фанатизъм… Православният християнин с радост помага на всеки нуждаещ се, независимо от неговата вяра, помнейки притчата за добрия самарянин. Но когато става въпрос за истините на вярата, той винаги ги отстоява, дори ако е нужно за това да заплати с живота си.
***
Не бива да забравяме, че на земята трябва да преминем през трудности. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Йоан 16:33) – казва Иисус Христос. Земната Църква е войнстваща, тя се бори с греха и против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12).
Неврокопски митрополит Натанаил
_________________________________
Приложените стенописи са от параклиса “Св. Теодор Тирон” в Стара Загора, изографисан през 1944 г. от проф. Николай Ростовцев. Стилът на стенописите е уникален и се среща единствено в България: фреските наподобяват мозайка. Иконите от иконостаса са дело на ѝеромонах Николай Шелехов, духовно чедо на св. Серафим Соболев.
Някога на това свято място се е намирал средновековен манастир-лавра, посветен на св. Теодор Тирон. Хълмът “Аязмото” се почита като свещено място, където, според вярата на населението, светият цар Борис е приел свето Кръщение. Според преданията тук той се е срещнал с патриарх Фотий, за да изяснят принципните положения за покръстването на българския народ.