Ние скъпи братя и сестри, днес се радваме и благодарим на Бога за това, че милостивият Господ е приел на Себе Си човешката природа, която е осветил и спасил със Своето Божество. Той е възнесъл тази природа на Небесата и я е насадил отдясно на Небесния Бог и Отец.
Това е и най-великата чест, с която може да се удостои Божието творение. Но за да станем участници и жители на тези прекрасни чертози, които Господ е приготвил за обичащите Го, е нужно да живеем по Божиите заповеди.
Бог е съвършен. Той не се нуждае от нашите услуги. Господ ни е дал Заповедите за наше добро, защото те са ни нужни. Ако човек убива, краде, върши други грехове, с това той вреди сам на себе си, ранява душата си. Бог не желае грешникът да погине, затова ни е дал Заповеди като лекарства, с помощта на които можем да се предпазим от греховни падения и да се изцелим от греховните язви.
Ние трябва да оставаме верни на Бога, дори да ни презират за това. Хората днес хвалят човека, а утре – го обругават и тъпчат, докато Бог никога не се е отвръща от него. Бог иска човекът да стане причастен на Неговите блага, на Неговите блаженства. Човек е създаден за вечен блажен живот. Но за съжаление, ние губим това, когато вършим нещо, което ни вреди. Божественият Закон ни напомня какъв трябва да бъде човек, как трябва да постъпва, какво да прави през земния си живот.
Ние можем да не отговаряме на изискванията, правилата, които Православната вяра поставя пред човека, но признавайки тези Закони, запазваме шанса си да бъдем спасени. И можем в последния момент като разбойника на кръста да кажем: „Прости!” и Бог ще ни прости. Но за това трябва да познаем Господа. Разбойникът не е бил равнодушен, той е казал: „Ти, Господи страдаш невинно, а аз – по заслугите си”- това правилно разбиране за Бога е помогнало на разбойника да се спаси в последните часове от земния му живот.
Нужно е да пазим чистотата на Светата Православна вяра, да не отстъпваме от нея ни надясно, ни наляво. Днес се опитват да ни объркат, намесват се в делата на Църквата, посочват ни накъде да вървим, какво да правим. Но това, което трябва да правим отдавна е написано в Свещените Закони, а техни тълкуватели са светите отци. Именно те правилно тълкуват Свещените Закони, а не хората, които стоят далеко от Църквата и по своята духовна неопитност, дори да желаят да направят добро, това добро се оказва зло.
Свети Йоан Кръстител, който подготвял хората за идването на Спасителя, призовал прави да правят пътеките Му (См. Марк 1:3), защото към Бога няма крив път.
Нека Господ ни помага, скъпи братя и сестри, да пазим чистотата на светата вяра, за да идем там, където е възнесена нашата човешка природа в Христа Иисуса, Господа нашего.
Митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий, „СЛОВА, ПОСЛАНИЯ, ОТГОВОРИ II“