– Заради нашата преданост към Христа ли търпим толкова много?
– Без съмнение, да. Христос каза: „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света“. Божиите обетования са неизменни и никой никога не може да ги отмени. Днес живеем само с тези обетования. Само по този начин.
– Навярно не е редно да се зададе такъв въпрос и все пак ми кажете, доколкото е възможно, какъв е Вашия вътрешен живот?
Вътрешният живот на Оптина е тайнство. В нашата Църква има седем Тайнства, знаете. Всичко се основава на тях. И всяко Тайнство има своя външна окраска – извършват се молитви, някакви действия – но в това време Сам Христос незримо действа в Тайнството. Именно с Неговата благодат се извършва самото Тайнство. Така е и с Оптина… Вие виждате външната страна, а вътрешният живот не може да бъде описан. Вътрешният живот на Оптинската пустиня е Сам Христос. Само ако се приобщаваме към Бога, можем да разберем този вътрешен живот. В противен случай няма да ни се открие. «Аз есмь дверь, — казва Господ, — аще Мною кто внидет, спасется. И внидет, и изыдет, и пажить обрящет». Вратата към вътрешния духовен живот на Оптина е Христос.
– И всичко това е неизразимо?
– Да, защото как можем да обясним как действа Бог? Това е невъзможно.
– А можете ли да разкажете, например, какво чувствате?
– Да, възможно е. Да вземем псалмите на Давид. Той казва: «Вкусите и видите, яко благ Господь». Моля, вкусете и вижте. Когото обичам, казва Господ, него наказвам, «биет же Господь всякаго сына, егоже приемлет». Ние сме възлюбени синове Божии, заради това, че носим в себе си истината на Православието, затова, естествено търпим наказание, защото Господ ни обича особено много. Както всеки баща, който обича сина си никога няма да го остави без наказание. Той наказва от любов, а не от жестокост, разбирате ли? Свикнали сме, че наказанието е само от жестокост. Не познаваме това чувство – любов, не знаем какво е наказанието от любов. Господ ни наказва именно с любов, за да ни вразуми. Заради това ни се изпращат скърби – за наше вразумление, за да познаем истината Христова. Това е всичко. Следователно в това няма нищо страшно, човек винаги трябва да бъде готов за всички скърби. И ви уверявам, че няма такъв човек на земята, който никога да не скърби. А това, че при нас е така – ме кара да мисля, че сме в най-добра позиция. Нашето достойнство се състои в това, че сме православни… Не че няма по-добри хора от нас, но ако носим в себе си Православието, значи сме ценни.
– А защо Христос е избрал нас?
– Просто ни е взел и избрал. Как можем да знаем Божия Промисъл? Когато е събрал Своите ученици, Той им е казал: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод“ Защо Господ е избрал иудейския народ? Не знаем. Защо им е дал свети пророци, Ветхия Завет? Защо е избрал руския народ и му е дал да пази истината на Православието? За нас са неведоми Божиите пътища, за нас те са тайна, запечатана може би завинаги. Дори може би след смъртта тя няма да ни се открие. Но тъй като този дар ни е даден, ние сме длъжни свято да го пазим. А как и защо ни е даден – това не е наша работа…
Част от интервю с йеромонах Василий Росляков, дадено малко преди Светлото Христово Възкресение 1993 г., когато той и други двама монаси – Трофим и Терапонт – са убити от ръката на сатанист в Оптинската пустиня.