Телевизията способства за разпространението на антихристиянството. Религията е общение на душата с Бога. Тя развива съзерцателното мислене, концентрирането на вниманието, фокусира се върху няколко, но най-важните онтологични обекти. Телевизията е диаметрално противоположна: тя цели смяна на впечатленията, при което се губи контрол върху сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично, фино и нежно, като венчелистчетата на цвете. То се улавя в безмълвието, а не в уличния шум.
Казват, че телевизията може да положи началото на религиозната просвета, но тя убива самата сърцевина на религията – молитвата, мистичната беседа на душата с Бога.Натоварена с поток от впечатления, душата не може да се съсредоточи върху думите на молитвата, върху които се наслагва слой от чужди на молитвата, страстни идеи.
Извън молитвата и съзерцанието е невъзможно вътрешното усещане за Бога, свидетелството на душата за Божието присъствие. Дори ако телевизията се превърне в канал за религиозни предавания, тя пак ще лиши религията от главното – дълбочината и мистиката, ограничавайки се до катехизаторство и оглашение на словесно ниво… Без религиозната интуиция, узряваща в безмълвието, такова оглашение или ще бъде отхвърлено, или ще бъде прието на ниво духовно-културни ценности. Необходима е нравствена подготовка, духовно търсене, борба със страстите и гордостта, за да подготвим себе си за приемането на християнството, за да почувстваме неговата възраждаща сила. В противен случай Христос ще чука на затворена врата (См. Откр. 3:20).
Телевизорът внесе в домовете на вярващите кощунствени филми за Христа Спасителя. Изкуството на актьорите да се превъплъщават, забравяйки себе си, да се идентифицират с образа, който играят, показва липсата на каквото и да било религиозно чувство или изкривената религиозност на актьора, който се отъждествява с Христос. Сатаната каза: „Аз съм Бог“. Адам каза: „Искам да бъда като бог“. Актьорът казва: Искам да покажа чрез себе си Христос Спасителя на света. Следователно той е уверен, че може да мисли като Христос, да обича като Христос, да действа като Христос. Това е по-скоро богохулство, отколкото примитивна и вулгарна антирелигиозна пропаганда. Днес актьорът играе гангстер, утре – апостол, вдругиден може би Рейгън или другаря Камо! Но нашата психика, възприемайки в подсъзнанието опошления театрален образ, съгласно законите на асоциацията и аналогията в мисленето, ще наложи този лъже-образ като клеймо на светинята.
Архимандрит Рафаил (Карелин)