В едно интервю иерей Даниил Сисоев споделя как младия човек би могъл да говори на връстниците си за вярата, като истински мисионер, разбира се при условие, че живее духовен живот и е запознат с истините на Православната вяра
Той трябва пръв да започва разговор за Бога, иначе не е никакъв мисионер. Заедно с това, трезво да оценява своите сили и знания. Необходимо е да знае отговорите на най-често задаваните от връстниците му въпроси за християнството. Трябва да помни, че най-добрата самоотбрана е настъплението. Никога да не се срамува да каже, че той е прав, а те грешат. Не е нужно да навежда глава пред всеки, който го слуша. Но и доказвайки своята правота, не бива да унижава другия човек. Христос умря заради всеки един от нас. Трябва да се помни, че е необходимо да се уважава човека, а не неговите заблуди; да се отхвърля лъжата, а към човека да се проявява любов.
Даниил Сисоев на служба в Оптина
Често е трудно за един подрастващ да излезе срещу колектива, да стане “бялата врана”, за това се иска смелост. Преди, по време на моята младост, се смяташе за престижно да се открояваш от другите. Аз мисля, че трябва да възродим тази традиция. “Бялата врана” е благородна птица. Истинският християнин трябва да осъзнае това. И ако не му достигат сили, да проси от Бога.
Един млад мисионер, разбира се, трябва да бъде подготвен за факта, че думите му ще предизвикат скандал и възмущение. Не трябва да се боим от това. Нашата мисия е да говорим и за неприятни (за слушащите) неща (такива, които може да изобличават някое тяхно действие, дума, мисъл).
Забелязали ли сте, че когато четете Библията, тази Книга започва да ви съди? Но това не означава, че истината трябва да се скрива. Сам Господ е казал: Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас (Лука 6:26).
Друга грешка на мисионера е опитът му да насочи мисията си към определени групи хора. Появяват се мисия за деца, мисия за младежи… И много умни, задълбочени млади хора не приемат тази мисия. Защо? Защото, когато говорим с младите снизходително, на „техния език“, ние сякаш ги фиксираме на вече достигнатото (от тях) ниво. А трябва да ги издигнем по-високо, до мъдрост, не да ги оставяме на нивото, което е възможно те вече да са надраснали. Дори с децата е по-добре да се говори като с възрастни, отколкото като с деца.
Помните ли как [един певец] изпя: „Не бива да се огъваме пред изменчивия свят“. Това трябва да стане девиз не само на мисионерите, но и на всички православни християни.
И, разбира се, не трябва да забравяме да се молим и да ходим в храма, защото понякога неправилно разбраната мисионерска дейност дотолкова увлича човека, че той спира да се моли и да посещава богослуженията.
Иерей Даниил Сисоев
Снимка: Даниил Сисоев (като ученик) на служба в Оптина. Той отива там, за да вземе участие във възстановяването на обителта