Начало Тържество на ПравославиетоПравославие и съвременност Коя Църква е изобразена на иконите на светите Седмочисленици и кой въстава срещу нея

Коя Църква е изобразена на иконите на светите Седмочисленици и кой въстава срещу нея

от Сретение.Бг

Църквата, изобразена на иконите (и стенописите) на светите Седмочисленици е същата, която е изобразена на иконите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел – това е Едната Света Съборна и Апостолска Църква. Милеейки за Светото Православие, дадената от Бога вяра, всички те посвещават на нея целия си живот, търпеливо носейки своя кръст, придържайки се към здравото учение.

А какво се случва днес на териториите, смятани за „люлка на православната духовност и просвета“? Там, където са се трудели нашите просветители – светите Климент и Наум?

Архимандрит Йован Радославлевич, близък приятел и съмолитвеник на блаженопочившия Патриарх Павле разказва за дълбоката рана, която църковният разкол в Македония нанася на Цялата Православна Църква: „Този разкол бе предизвикан и даже създаден с активното участие на Комунистическата партия в Македония при поддръжка от Централния комитет на партията оглавяван от Тито в Белград през 1967 г. Тогава Тито награждава „митрополит“ Доситей за „завоюване на победа и организиране на независима Македонска Църква“. Така е завършен процеса на самопровъзгласяване на автокефалност на Македонската Църква с „благословението“ на комунистите, а не на Църквата-Майка – Архиерейския Събор на Сръбската Православна Църква. По това време аз бях студент, учех в Белград и се запознах с много неприятни факти около този разкол.

С този незаконен, некаконичен акт Македонската църква се превърна в разколническа организация, която повече не можеше да е в канонично общение нито със Сръбската, нито с която и да е друга от поместните Православни Църкви. Затова, както узнахме, разколническите македонски епископи са се обърнали за помощ и подкрепа към… Ватикана. От самото начало на разкола Сръбската Църква се опитва да го преодолее, да разреши много въпроси, но опитите бяха безрезултатни…

През 2005 година бе издаден Томос за църковна автономия, в който междудругото се казва, че „когато Църквата-Майка се убеди, че епархиите на териториите, на които по-рано се е намирала нейната канонична юрисдикция, са духовно зрели и способни самостоятелно да управляват църковните си и административни дела, тя им предоставя Томос, и Църквата на тази територия се провъзгласява за автономна или автокефална. Томосът се връчва на първойерарха на тази Църква от Църквата-Майка“.

Така и става. На Архиерейският Събор на Сръбската Православна Църква в Ниш митрополит Йован е избран за Предстоятел на Светия Синод на автономната Охридска Архиепископия. Знаейки, че му предстоят страдания, той казва: “В Църквата е необходимо всичко да мине през Кръста и страданието – едва тогава то се преобразява във Възкресение”.

Разколническият “митрополит” Тимотей и другите “епископи” и “свещеници” не се съгласяват с решенията, приети в Ниш: те не само не признават новопоставения архиепископ Йован, но той е пратен в затвора. Храмът, построен от него, е разрушен, а дома на родителите му в град Велес – подпален. Вдигнато е гонение срещу свещениците, монасите и монахините, останали верни на каноничната Православна Църква и всичко това е дело на разколническият „митрополит” Петър, “свещенослужители” и полиция.

Патриарх Павле е дълбоко наскърбен от думите на един от ръководителите на разколниците, „митрополит“ Тимотей: „Ние даже с дявола ще сътрудничим, само не с вас – сърбите и с вашата Сръбска Църква“. На което Патриархът отвръща: „Ако така стои въпросът при вас, то идете при него, станете сътрудници с дявола, вършете своето дело. Какво искате още от нас? Вие нямате нищо общо с нас“. Навярно, това са последните думи на Патриарх Павле към македонските разколници след като той по всякакъв начин се е опитвал да допринесе за преодоляването на разкола.

На опелото на Патриарха в Белград е и митрополит Йован, който служи на Св. Литургия и опелото. На дошлите разколници-„митрополити“ е забранено да отидат на гроба на Патриарха.

Този разкол оставя дълбока рана в сърцето на Патриарх Павле, с нея той умира, плачейки пред Господа за тези, които са предпочели „сътрудничество със сатаната, отколкото със Сръбската Църква“.

Защо се получава така? Защото едни чувстват Христовата любов като единствен спасителен пристан, а други следват „вечните“ земни интереси.

Неслучайно, свети Иустин Попович казва: „В този свят човек трябва да реши един проблем: или да бъде с Христос, или против Него. И на всеки му се налага вземе това решение, независимо дали иска или не…“

Статията е съставена въз основа на публикацията на pravoslavie.ru с автор Степан Игнашев, «Лучше с диаволом, чем с сербами и их церковью!» – Печальные наблюдения о церковном расколе

0 коментар
0

Още по темата