Може ли светостта да бъде възпроизведена на филмовия екран?
Митрополит Тамассийский и Оринийский Исаия: „Светостта като свръхестествен резултат от определен духовен процес не може да бъде възпроизведена на филмовия екран. Тя се преживява емпирично като дар на Божествената благодат във вътрешния опит на човека и тези, които са в съприкосновение с него. Единственото, което можем да направим, е да я представим описателно (бел. ред. както например е в документалните филми)“.
Архим. Рафаил Карелин: „Благодатта не може да се изиграе, благодатта не може да бъде имитирана… Да играеш святост означава да оскърбяваш Божията благодат, да показваш лъжовно Светия Дух, който е Дух на Истината. Човек, водещ духовен живот, веднага ще почувства фалша, имитацията, изкуственото преиграване. Тези лъжовни образи на театрална святост се смесват в съзнанието на човека с това, което той е прочел в Евангелието и в житията на светиите. Приемайки лъжата за истина и свиквайки с лъжата, той ще загуби духовната си интуиция и способността да различава Христовата светлина от светлината на неоновите лампи. С една дума, той ще замени в съзнанието си храма с театър, може би без сам да осъзнава това“.
В най-добрия случай филмовото изкуство може да представи в дълбочина душевното, но не и духовното, да изобрази светците като исторически личности, но не и да предаде съкровения им монашески подвиг, чрез който да придобием правилна представа за светеца. Пример за това са някои от филмите за св. Александър Невски, където той е показан като пълководец, не и като преподобен.
Може ли филмовото изкуство да предразположи човека към свят живот?
Преподобни Силуан Атонски казва: „Никой не може да дойде при Бога, ако не види в очите на друг отблясъка на свят живот“. Този отблясък не може да се изиграе, не може да се предаде посредством актьорска игра.
Затова кинематографията трябва да си поставя по-реалистични задачи: не да предразполага към свят живот, а да даде адекватни естетически и нравствени ориентири, да отстоява определени културни, религиозни и морални традиции, да покаже смисъла на живота, красотата на света и на човешката личност.
По думите на архим. Рафаил Карелин към филмите на религиозна тематика трябва да се подхожда особено предпазливо, защото: „страстните картини отделят ума от сърцето, оставят ума да пребивава в калейдоскопа на помисли и образи, към които се примесват демонични фантазии, а сърцето остава незащитено и обхванато от похоти“.
В кои случаи този вид изкуството може да бъде полезно?
То може да бъде полезно в случаите, когато филмовият сюжет е насочен към религиозните търсения на съвременните хора, с техните противоречия, страдания и радости от намирането на истината, а не – към игра на святост.
Архим. Рафаил Карелин: „По време на революционните смутове на един проповедник му позволили да произнесе проповед пред народа, но така, че в нея да не се споменава името на Бога. Той се съгласил и разказал за живота на един лекар в затвора, който посветил всичките си сили в служба на нещастните затворници. Той не споменал за Бога, но Христос невидимо присъствал в проповедта му. Хората усетили това и разбрали откъде лекарят черпел сили; те били буквално потресени от подвига на живота му и величието на християнството“.
Митрополит Тамассийский и Оринийский Исаия: „В нашата кипърска църква, мисионерското общество „Свети апостол Варнава“ започна да прави късометражни филми по житията на светиите. Кадрите са монтирани по такъв начин, че поезията и музиката са основните елементи в тях. Тези късометражни филми, използвани в училищата, наистина въздействат на децата! Те ги насочват как да живеят свят живот, как да възприемат заобикалящата ги действителност. А ако гледането е придружено и от критичен анализ на опитен педагог, децата с удоволствие се включват в образователния процес. Късометражните филми са много подходящи за учебни (бел. ред. съотв. и за катехизаторски) цели“.
Какво се случва, когато изкуството се опита да говори от името на Духа?
Архим. Рафаил Карелин: „Всяко изкуство, с изключение на църковното изкуство, е душевно; то може да пречисти и издигне чувствата на човека, но ако премине границата и се опита да говори от името на Духа, ще претърпи провал.“
Източници: karelin-ru, pravoslavie.ru