Начало Тържество на ПравославиетоПравославие и съвременност Монашество или брак

Монашество или брак

от Сретение.Бг

За Божията воля и избора на човека

Божията волята е една – всички да се удостоим с Царството Небесно. За достигането на тази цел има два пътя – монашество и семеен живот по Божиите заповеди. Следвайки добродетелите, човек се спасява, следвайки порока – никога.

Сам Господ не принуждава човека нито към монашество, нито към семеен живот. Той желае човек сам да реши какъв път да избере. Господ има план за спасението му, но за това е необходимо и решението на самия човек. Планът за спасение, Божията воля – това е Евангелието, изпълнението на заповедите. Има неща, които не афектират този план за спасение. Главното е при единия или другия вариант да се съблюдава Божия Закон. Така например, ако си станал монах, съблюдавай монашеския закон и ще се спасиш; свещеник ли си – спазвай свещеническия закон и ще се спасиш; семеен ли си – пази заповедите, които се отнасят за семейния живот и ще се спасиш. Господ оставя избора на нас – по какъв начин да се спасим.

Има, разбира се, случаи, когато Господ призовава човека към определен път. Един учен трябвало да влезе в храма с невестата си, за да се венчае, когато изведнъж мълния я убила на прага на църквата. Той приел това като знак да посвети живота си на Бога и науката, и станал известен професор. Затова има случаи на особен призив от Бога.

Често казват: да отидем при стареца и той ще ни каже как да постъпим. И това не е съвсем вярно: както старците, така и светиите не са непогрешими. Непогрешим е само Господ Бог!

Случва се и следното – човек си мисли: «Ще отида в манастир, друг изход нямам». Това не е така! Ако става дума за несполучлив брак, има надежда следващият да е щастлив. Но при монашеството е друго: ако станал монах и осъзнаеш, че това е неподходящо за теб, то ти ще бъдеш нещастен през целия си живот, тъй като  монашеските обети не могат да се отменят. Затова е необходимо човек да е особено внимателен и сериозен.

Бракът е нормално състояние: женили са се и нашите бащи, деди и прадеди. А монашеството не е норма, не е нормалният живот. Затова за създаването на семейство не е нужен опит. Докато за приемането на монашество е необходим опит или „изкус“. Преди да приеме постриг, човек трябва да разбере от опит дали такъв живот е подходящ за него. В нашия манастир послушанието продължава минимум три години, не по-малко. И това е златен срок. Често се е случвало, послушникът да премине първата година добре, втората – отлично, а в края на третата – да остави всичко, да се върне в света и да се ожени.

Богатият юноша заявил, че е изпълнил всички заповеди. И тогава Господ му казал: «ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене» (Мат. 19, 21). Ето този съвършен път е монашеството!

Монашеството е повече от спасение, то е сродство с Бога, райски живот още тук на земята, всецяло отдаване на Бога. Разбира се, спасяват се и монасите, и миряните, но монашеството е нещо по-високо.

Някой пък казват: «Ще отида в манастир, там е по-леко». Или: «Ще се оженя, понеже семейният живот е по-лек от монашеския». Това също е неправилно отношение. Излиза, че сме лентяи.

Не бива да се търси по-лекото, а това, което съответства на вътрешния ти мир. Човек трябва да мисли, той има разум. Не са ни нужни слепи (немислещи) хора. Нужни са ни хора мислещи, задаващи въпроси, ако щете – възразяващи. Човек трябва да се ръководи не само от чувствата си, но и от разума. А понякога и от чувствата като съвместява разума и чувствата. А за да може да се вслушва в сърцето си, е необходим опит.

При избора на житейския път не бива да се прибързва. Прибързаността винаги вреди. Човек трябва да се съсредоточи, да се моли и Господ ще му помогне. Необходимо е решението да се вземе в мирно състояние на духа.

Схиархимандрит Тимотей Сакас

https://pravoslavie.ru/

0 коментар
0

Още по темата