На 19-ти ноември 2009 година, късно вечерта, в храма „Св. ап. Тома“ в Москва е прострелян йерей Даниил Сисоев. След няколко часа, без да дойде в съзнание, умира на 20 ноември 2009 г. на 35 годишна възраст.
В последната си книга „Инструкции за безсмъртие“ той пише: „За християнина най-добрата смърт е мъченическата. След убийството на тримата монаси в Оптина, някои изпратиха съболезнования… В древната Църква в такъв случай никога не са изпращали съболезнования, но поздрави. Разбирате ли, поздрави, защото се е появил нов покровител на небесата. Мъченическата смърт умива всички грехове, освен тези на ереста и разкола.
Неведнъж о. Даниил говори за това колко велико е да пострадаш за Христа, в същото време, когато негов приятел му казва (във връзка с мисионерската му дейност): „Ще те убият!“, той отговаря: „Какво говориш? Аз не съм достоен“.
При едно свое пътуване в Македония, посещавайки амфитеатъра в Битоля, о. Даниил отива и застава на мястото, откъдето са излизали на подвиг древните християни преди да приемат мъченическа смърт. Оттам той отправя поглед към небето.
***
Йерей Даниил е роден на 12 януари 1974 година в благочестиво семейство. Всяка вечер неговата майка му чете житията на светиите. От дете той е силно вярващ и в училище, въпреки атеистичната нагласа на някои учители, открито изповядва вярата си в Бога.
След завършване на училище той постъпва в Московската Духовна Семинария. Желанието му е да стане свещеник. През 1955 година той се венчава и е ръкоположен за дякон. Оттогава започва широка мисионерска дейност.
Още в началото на проповедта си сред мюсюлманите той е заплашван многократно. Преди един диспут с тях го напада силен страх и през нощта той има видение: вижда как стои пред каменен лабиринт и минавайки през кръговете му стига до центъра, където има олтар, а на него – убита жертва. Досещайки се, че това е сатанинския олтар, той го разрушава. Тогава му се явява сам сатаната с изпълнени с омраза очи. Хвърля се на отец Даниил, който започва веднага да се моли: „Пресвета Богородица, защити ме! Свети Николай, помогни!“. Призовава на помощ и други светии. Тогава пред него буквално се издига невидима стена, която сатаната не може да премине. Виждайки всичко това, отец Даниил приема тщеславни помисли, при което сатаната пробива стената и го хваща за гърлото. Отново следва гореща молитва: „Пресвета Богородица, прости, съгреших, избави ме от него!“. Тогава сатаната изчезва. Това е знак колко пагубно е тщеславието за мисионера, как може да го погуби, но също – колко немощен е сатаната пред Бога. След това видение о. Даниил престава да се бои от мюсюлманите и още на другия ден отива на уговорения диспут с тях.
„Какво сърце трябва да има човек, за да отиде при тях и да им говори?!“ – ще каже по-късно един свещеник, удивлявайки се на смелостта на о.Даниил.
Някои, наричайки себе си православни, го критикуват за проповедта му сред мюсюлманите, твърдейки че трябва да се уважава чуждата религия. Но от примера на Господ, Апостолите и всички светии ние знаем, че трябва да се уважава самия човек, но не и заблудите му. „Истината е една и всичко, което влиза в противоречие с нея, е лъжа.“ – казва йерей Даниил.
Още по успешна е мисията му сред протестантите, на чиито събирания той също отива да проповядва, например в Киргизия.
За краткия си земен живот той кръщава повече от 80 мюсюлмани, обръща в Православието около 500 протестанти, както и много старообрядци. Самият той посочва, че всъщност Господ е Този, Който извършва промяната в човека, а мисионерът е просто оръдие в Божиите ръце.
Отец Даниил е загрижен за Православната мисия по целия свят. Два пъти пътува до Македония, за да говори с тамошните разколници (относно заблудите им и пагубните последствия от техните действия) и да укрепи вярващите в гонимата, канонична Църква. Проповядва Православието на католици в западна Европа, в Южна Америка. Подпомага изграждането на храм в Индонезия, изпраща материални помощи за деца от бедни православни семейства в Зимбабве, помага на православни тайландци, православни индийци, православни китайци като ги укрепява във вярата. По благославението на патриарх Алексий II създава школа за православни мисионери.
Всичко това не му пречи да обгрижва енорията си. През 2006 той изгражда малък дървен храм, посветен на свети апостол Тома. Написва множество книги, включително „Летопис начала“, където обяснява защо православният християнин не може да се придържа към еволюционната теория.
В проповедите си о. Даниил нееднократно подчертава, че принадлежността към Църквата е по-важна от националната принадлежност, защото ние православните на земята сме пътници и странници (1 Петр. 2:11), които нямат постоянен град (Евр. 13:14) и нашето живелище е на Небесата (Фил. 3:20).
При едно от последните си пътувания до Сърбия той споделя, че в особено трудни моменти, когато е силно притиснат от житейските обстоятелства, той винаги чувства, че се намира в огромната Божия десница, която го превежда през всички изпитания.
Последния ден от земния си живот той прекарва изцяло в храма. Служи света Литургия, причастява се, а след няколко часа води беседа с миряни. Късно вечерта, когато в храма не остава почти никой, вътре нахълтал човек с маска на лицето, който, стреляйки с пистолет, крещял „Къде е Сисоев?”. Отец Даниил смело излязъл от олтара, където се намирал и бил прострелян два пъти – в главата и гърдите.
В Евангелското четиво за деня, в който той умира, пише: А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят… И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели.” (Лук 12, 4-8).
По свидетелството на дякон Георги Максимов, „СИЈАТИ КАО ЗВЕЗДА“ (Неколико речи о оцу Данилу Сисојеву)