– Ваше Светейшество, като свидетел и съвременник на събитията вече повече от половин век, можете ли да ни кажете нещо повече за причините за трагедията, която преживява нашия народ?
– Със сигурност за катастрофите, които сполетяват човека, има две страни, две причини. Едната е тази, която зависи от него, защото ако наистина сме такива, каквито трябва да бъдем и каквито са били предците ни – честни във всичко, тези неволи щяха да бъдат много по-леки или да ни подминават. Но има и друга причина – през вековете ние сме страдали, защото сме православни. Трябва да се има предвид, че от седми век границата Белград – Драч е граница между източното и западното царство, между източната Църква и западната църква.
Ние сме станали православни не от инат или прищявка, а защото вярваме, че това е единственият начин, по който трябва да живее и постъпва един сърбин. Сега от нас зависи да поправим лошото у себе си, а останалото ще направи Господ, ако има за кого да го направи! А дали това ще се случи зависи от нас. И от мен, и от всеки от вас – от действията на всички ни, според мястото, на което Бог ни е поставил. За да бъдем наистина това, което трябва – народ Божий и Божии хора, каквито са били и нашите предци.
– Дали това, което ни сполетява, е Божие наказание за нашето безбожие и за всичко, което сме направили против Него, или има други причини за нашите нещастия?
– Ние трябва да обърнем внимание на нашите грехове и слабости, които зависят от нас и да видим как да се освободим от тях, защото те са в наша власт и това е наш дълг. Както красиво казва свети апостол Павел: ако Бог ни наказва, Той ни наказва, за да не бъдем осъдени заедно със света. Ако страдаме, защото сме това, което сме, т.е. православни сърби, нека е слава на Бога, че носим Неговия кръст; никога не бива да съжаляваме, че бидейки на този път, носейки кръста си, изпитваме трудности, мъки и страдания. Ако не беше страданието на Сина Божий, животът ни щеше да е безсмислен.
И злосторниците имат своите мъки и трудности, но те не осъзнават. Не осъзнават, че са на пътя, който води към пропастта, а ние трябва да сме наясно и да се стараем никога да не вървим по този път.
Част от интервю с Патриарх Павле за „Жички Благовесник“ от януари 1999. година