Съборът на Украинската Православна Църква (наричан по-нататък за кратко „Съборът“), проведен на 27 май 2022 г. в Киев, разгледа въпроси от църковния живот, възникнали в резултат на военната агресия на Руската федерация против Украйна. Въз основа на резултатите от работата Съборът прие следното:
1. Съборът осъжда войната като нарушение на Божията заповед „Не убивай!“ (Изход 20:13) и изказва съболезнования на всички, пострадали във войната.
2. Съборът се обръща към властите на Украйна и властите на Руската федерация с молба да продължат преговорите и търсенето на разумно слово, което да спре кръвопролитието.
3. Изразяваме несъгласието си с позицията на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил относно войната в Украйна.
4. Съборът приема съответните допълнения и изменения в Устава за управлението на Украинската Православна Църква, свидетелстващи за пълната самосотятелност и незвисимост на Украинската Православна Църква.
5. Съборът утвърждава решенията на Архиерейските събори на Украинската Православна Църква и решенията на Светия Синод на Украинската Православна Църква, заседавали след последния събор на Украинската Православна Църква (8 юли 2011 г.). Съборът одобрява дейността на Отдела по въпросите и Синодалните институции на Украинската Православна Църква.
6. Съборът обсъди възстановяването на мироваренето в Украинската Православна Църква.
7. По време на военното положение, когато връзките между епархиите и централното ръководство на църквата са усложнени или отсъстват, Съборът счита за целесъобразно да предостави правото на епархийските архиереи да решават самостоятелно едни или други въпроси на епархийския живот, които са от компетентността на Светия Синод или на предстоятеля на Украинската Православна Църква, като при възстановяване на възможностите се информира свещеноначалието.
8. Напоследък се появи ново предизвикателство за нашата Църква – остра нужда от пастири. През трите месеца на войната повече от 6 милиона украински граждани бяха принудени да заминат зад граница – предимно украинци от южните, източните и централните райони на Украйна. Много от тях са верни на Украинската Православна Църква. Ето защо Киевската митрополия на Украинската Православна Църква получава призиви от различни страни с молба за откриване на украински православни енории. Очевидно е, че много наши сънародници ще се завърнат в родината си, но много ще останат за постоянно пребиваване в чужбина. В тази връзка Съборът изразява дълбокото си убеждение, че Украинската Православна Църква не може да остави своите вярващи без духовна грижа, трябва да бъде с тях в техните изпитания и да организира църковни общности в диаспората. Необходимо е да развиваме мисията зад граница сред православните украинци за съхраняване на вярата, културата, езика и православната идентичност.
9. Съзнавайки особената отговорност пред Бога, Съборът изразява дълбокото си съжаление за липсата на единство в украинското Православие. Съборът възприема наличието на разкол като дълбока, болезнена рана в църковното тяло. Особено жалко е, че последните действия на Константинополския патриарх в Украйна, довели до образуването на „ПЦУ“, само задълбочиха недоразуменията и доведоха до физическа конфронтация. Но дори и в такива кризисни ситуации Съборът не губи надежда за възобновяване на диалога. За да се проведе диалогът, представителите на ПЦУ трябва:
– Да спре заграбването на храмове и принудителното преместване на енории на Украинската Православна Църква. Да осъзнаят, че техният каноничен статут, както е заложен в „Устава на ПЦУ“, всъщност е неавтокефален и значително отстъпва от свободите и възможностите за осъществяване на църковни дейности, предвидени от Устава на Украинската Православна Църква.
– Да се реши въпроса за каноничността на йерархията на ПЦУ, тъй като за Украинската Православна Църква, както и за повечето поместни Православни Църкви, е съвсем очевидно, че за признаване на каноничността на йерархията на ПЦУ е необходимо да се възстанови апостолското приемство на нейните епископи.
– Съборът изразява дълбокото си убеждение, че залог за успех в диалога трябва да бъде не само желанието за възстановяване на църковното единство, но и искреното желание за изграждане на собствения живот на принципите на християнската съвест и нравствена чистота.
10. Обобщавайки резултатите от извършената работа, Съборът отправя благодарствена молитва към Всемилостивия Господ за възможността за братско общуване и изразява надежда за прекратяване на войната и помирение на враждуващите. По думите на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, „благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов“ (2 Иоан. 1:3) да бъдат с всички нас, особенно с нашите братя и сестри във Възкръсналия Христос.
Източник: news.church.ua
Превод: sretenie.bg
Към статията: “Да не бързаме с обвиненията към свещеноначалието, когато се решават съдбоносни въпроси”