В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Днес светата Църква прославя преподобни Йоан Рилски, покровител на Българската Църква и на българския народ. Преподобни Йоан Рилски е живял в края на IX – началото на X век и се е преставил в Господа през 946 г., преди покръстването на Русия. Днес ние също прославяме светия праведен Йоан Кронщадски, защото при Кръщението му той е наречен в чест на преподобни Йоан Рилски.
Ние винаги имаме духовна връзка с нашия небесен покровител, защото имаме нужда от духовна подкрепа. Светецът, чието име носим, е нашият небесен покровител, затова винаги трябва да се обръщаме към него в молитвите си. На именния си ден православните християни показват почитта си към своя светец и се причастяват със Светите Христови Тайни, като по този начин просят благословение за житейския си път.
Преп. Йоан Рилски и светият праведен Йоан Кронщадски са живели в напълно различни епохи, като ги дели почти едно хилядолетие. Преподобни Йоан Рилски е бил подвижник, който се подвизавал в пещера и се прославил с аскетичните си подвизи, чудеса и усилна молитва за целия български народ. Светият праведен Йоан Кронщадски, както знаем, е живял в края на XIX – началото на XX в. и се е прочул като всеруски пастир, който е общувал с огромен кръг хора…
Ето как Господ устройва подвизите на всеки светец. Струва ни се, че те са били напълно различни хора, но всички светци ги обединява едно – преди всичко покайното устроение и усилената и неразсеяна молитва не само за себе си, но и за ближните, на практика за целия свят. Колкото по-нагоре по лествицата на духовните добродетели се изкачва един човек, толкова по-грешен вижда себе си.
С човешкия си разум ние не можем да направим разлика между светците. Подвизите на един светец са били известни на целия свят, а подвизите на друг светец са станали известни само на тесен кръг от хора. Единствено Бог може да определи степента на духовно съвършенство на един или друг човек. Но нека се замислим в каква степен на духовно състояние се намираме самите ние.
Някой може да сметене, че след като живее по устава на Църквата, всяка неделя е на богослужението, ежедневно чете утринните и вечерните молитви, акатистите и каноните, и се причастява, разбира се, има плодородна почва в сърцето си. Но нека се вгледаме в дълбините на душата си и да видим доколко молитвата ни е неразсеяна, доколко не не се поддаваме на раздразнение от различни външни негативни фактори. Ако се вгледаме в себе си, ще открием, че може би не сме плодородна почва, а отъпкан път или камениста земя, която почти не е дала плод. Ако сме тръни, добре е, че се борим с тези тръни. Дай Боже тръните да не задушат каквито и да било прояви на духовен живот в нас.
Затова нека да се молим на нашия небесен покровител и на светиите, за да може Господ по техните молитви да ни укрепи на житейския път и да ни помогне да преминем от отъпкания път към каменистата земя, а след това през тръните, за да станем плодородна почва и да принесем изобилен плод. Амин.
Митрополит Талински и на цяла Естония Евгений, проповед в деня на светия праведен Йоан Кронщадски /01.11.2023 г./
https://www.puhtitsa.ee