Начало Тържество на ПравославиетоПравославие и съвременност Сам Христос извършва това велико Тайнство

Сам Христос извършва това велико Тайнство

от Сретение.Бг

„…Необходимо е да се подготвяме за приобщението със Светите Тайни и независимо от това кой служи, да вярваме, че Самият Христос извършва това Велико Тайнство, а да се мисли другояче е смъртен грях“.

Преп. Антоний Оптински

Подготовката за Светото Тайнство Причащение

Господ, който е Извор на живот, съживяващ причастяващите се с Него, е същевременно и изгарящ огън (за тези, които се причастяват недостойно). Затова, когато се причастяваш, трябва да трябва да пристъпиш към Тайнството със страх и трепет и след достатъчна подготовка. Всичко би могло да се ограничи с това: изповядай се достойно… но изповедта сама по себе си е Тайнство, изискващо достойна подготовка – това са  предварителни дела и упражнения, които спомагат за по-добро познаване на греховете. Всички те заедно представляват говеенето… По тази причина определен брой дни от поста се посвещават на говеене, когато ежедневните занимания се изоставят и всичко се насочва към очистване на съвестта.

Светител Теофан Затворник

Господ да те благослови да извършиш говеене. Спазвай въздържание по силите си и обърни внимание на вътрешния труд: самоукорение, смирение, търпение, любов, неосъждане на другите, виждане на собствените си грехове и немощи.

Преподобни Макарий Оптински

Преди да пристъпи към Светото Причастие, християнинът трябва да помисли: изповядал ли е греховете си напълно и без нищо да утаи? Съжалява ли за своите грехове, плаче ли, кае ли се за тях? Има ли твърда решимост и намерение да не се връща към греха и да се пази от всяко грехопадение? Не таи ли вражда към някого? Подготвил ли се е с пост и молитва? Така трябва човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Апостолът казва също и: Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:29).

Св. Димитрий Ростовски

В тайнството Покаяние или Изповед се разкъсват и унищожават списъците с нашите съгрешения, а Причащението с истинското Тяло и Кръв Христови ни дава сили да се преобразяваме духовно.

Преподобни Варсануфий Оптински

Насоки на Църквата за пристъпване към Светото Тайнство

В първите векове на християнството вярващите пристъпвали към Свето Причастие на всяка Литургия, но после Църквата постановила да се причастяват четири пъти в годината, а за тези, които са обвързани с множество житейски дела – поне веднъж годишно.

Преподобни Макарий Оптински

 „Необходимо е да се причащаваш през всичките четири поста. Може да се прибави и причащение през Великия и Рождественския пост по два пъти… Може да се прибави и още, но не много, за да не произлезе в резултат на това равнодушие”.

Светител Теофан Затворник

 „Трябва да се причащаваме най-малко веднъж през всичките четири поста – четири пъти в годината. Ако, за съжаление или нещастие, житейските обязаности не допуснат това, то непременно трябва да се причастим поне веднъж в годината”.

Светител Игнатий (Брянчанинов)

„Тези, които достойно пристъпват към това Тайнство и подобаващо се готвят за приемането на Сина Божий – този Хляб на живота слязъл от небето, те биват осезателно докоснати от Него и с тях Той се съединява неслитно, давайки им осезателно да изпитат Неговото благодатно присъствие.”

Св. Симеон Нови Богослов

„Църквата е определила православните християни да се причастват със Светите Тайни през четирите поста, а тези, които са обвързани с множество житейски дела, поне веднъж годишно. Бих ви посъветвал, освен през постите, да се причастявате и в големите промеждутъци между тях, като например между Успенския и Рождественския пост. Единствено в случай на сериозна болест може да се причастявате и по-често“.

Преп. Амвросий Оптински

До какво води честото причастяване

В днешно време сравнявайки се с християните от древната църква и под оправданието „всички сме недостойни“, някои дръзват да призовават към често причащение със светите Христови Тайни. Виждайки опасностите от подобна практика, светите отци ни предупреждават да бъдем особено внимателни, когато пристъпваме към Свето Причастие.

„Ако преди да си изпълнил всичко казано, тоест преди да покажеш подобаващо покаяние, дръзнеш да се причастиш с Тялото и Кръвта Христови, то демоните, виждайки как си презрял Бога и се причащаваш недостойно, ще се устремят към теб и като те хванат немилостиво и безчовечно пак ще те смъкнат в ямата на предишното мизерно състояние. Тогава вместо християнин ти ще се окажеш христоубиец и ще бъдеш осъден заедно с онези, които са разпнали Христа”.

«Горко на свещеника, който преподаде божествените Тайни на такъв (неразкаян), горко и на оногова, който се причасти! Горко на причащаващия се, защото причащавайки се след срамните си дела, неочистен чрез покаяние и епитимия, той все повече и повече попада под властта на дявола, а накрая съвсем бива завладян от него и Бог напълно изоставя такъв заради неговата срамотност и нечистота и особено заради неговото безсрамие и дързост.»

Св. Симеон Нови Богослов

Тези, които се причащават всеки ден са хора в прелест. Не трябва така, това е от лукавия. Трябва да се причащаваме не повече от веднъж в месеца. Нужна е и подготовка преди Причастие, за да се отсича своеволието и за да бъде Причастието за спасение, а не за осъждане. Всеки ден може да се причащава (само) схимник, болен монах, чредният свещеник…”.

Схиархим. Андроник (Лукаш, †1974)

След приобщаването със Светите Тайни

След приобщаването със Светите Тайни трябва да просим от Господа да ни помогне да съхраним достойно Дара и да не се връщаме повече към предишните си грехове.

Преподобни Амвросий Оптински

Случилото се с теб изкушение след приемането на Светите Тайни не е от това, че както пишеш, си ходила без усърдие в храма и си се молила без внимание, но оттова, че си се подготвяла (за Великото Тайнство) без смирение, а ако бе пристъпила като митаря, със смирение, помнейки, че приемаш в себе си Самия Господ, смирил Себе си, заради нас, то цялата ти гордост щеше да се изпари…  Но какво да се прави – ако не си получила полза от случая, се укори, смири, принеси покаяние и ще получиш милост от Бога, а занапред се старай да помниш своята немощ…

Преп Макарий Оптински

Известният гръцки духовен писател Херувим (†1979) на младини известно време живял на Атон под ръководството на един светогорски старец. Веднъж този старец поканил в каливата си на празнично богослужение няколко атонски подвижници. Всенощното бдение и Литургията продължили цяла нощ. На разсъмване монасите се причастили. Отец Херувим бил потресен от пламенната молитва на праведниците,разпаления им дух и горещите сълзи. Веднага след като свършила Литургията, той побързал в кухнята да приготви кафе за участниците в богослужението. Обаче още не успял да запали огъня и вече всички си отишли. Отец Херувим попитал стареца си:

 – Защо отците си тръгнаха, без да пият кафе?

 – След това всенощно бдение могат ли да седнат на кафе? Те приеха в себе си Христа, скъпоценния Бисер и веднага тръгнаха, за да не загубят в беседа онова, което им подари всенощната служба – отвърнал старецът. Трябва да отбележим, че много атонски подвижници прекарват времето след Причастие в молитвено бодърстване. Веднъж след свършване на службата послушниците предложили на стареца Гавриил Пустинник да легне да си почине.

Старецът отвърнал:

 – Не си струва да спим след Божествена Литургия и Божественото Причастие, защото приехме Пречистите Христови Тайни и всеобщият враг-дяволът не трябва да ни намери спящи, за да ни изкушава, да осквернява тялото и душата ни с нечисти помисли и вредни похоти, от които изчезва благодатта Божия, влязла в нас с Божественото Причастие.

 “Установено е, – пише митрополит Вениамин (Федченков), – че ако причастникът скоро след Причастие легне да спи (особено след обилен обяд), като се събуди, не чувства вече благодатта. Празникът за него като че ли е свършил.

 И това е разбираемо: предаването на сън свидетелства за невнимание към небесния Гостенин, Господа и Владиката на света. Благодатта бяга от нехайния участник на Царската вечеря. Най-добре е това време да се прекарва в четене, размисли и внимателна разходка. Даде ми се да наблюдавам това сред монасите. В света може да се посети болен, да се направи някое добро или да се насладим на благочестиво общение с братята, или пък да отидем на гробища при свои покойници”.

Преподобни Нектарий Оптински съветвал своите духовни чеда след Причастие да не бързат да правят нещо, а “да си дадат отдих: половин ден да почетат Свещено Писание, да пребивават в молитва и благодарение на Господа” .

След Причастие трябва особено грижливо да се стараем да не огорчим влезлия в нашите сърца Господ с някакво съгрешение. По думите на схиигумен Сава: “След смъртта ще бъдем изтезавани жестоко, ако не сме съхранили благодатта на Светия Дух. Ако се случи в деня на Причастието да се разгневите, огорчите или осъдите някого, трябва да се стараете да очистите това петно в душата с покаяние. Този ден е най – добре да бъде прекаран в мълчание и молитви или в четене на Свещеното Писание и поученията на светите отци, защото душата в този момент е особено възприемчива към доброто и дивните евангелски слова ще се задържат в глъбините на сърцето”. Ако сме се сподобили, по Божия милост, по време на Причастие да получим благодатни дарове, трябва да ги пазим, като строго следим движенията на сърцето, помислите на ума и телесните чувства.

Преподобни Алекси Зосимовски казва: “Плодовете на Светото Причастие действат, ако не оскърбяваме светинята. Ако я оскърбяваме, в същия ден на Причастието тя престава да действа. С какво оскърбяваме светинята? Със зрение, слух и други осезания, с многословие и осъждане. Затова в деня на Причастието трябва преди всичко да пазим зрението от съблазни, повече да мълчим и да държим езика си зад зъбите”.

0 коментар
0

Още по темата