Православната икона изобразява събитията, но не техната земна обстановка, а свръхвременното им значение и смисъл.
В Библията, в Стария Завет се разказва как веднъж патриарх Иаков се намирал в борба с Бога (Бит. 32:24-30). Мнозина считат, че този случай е достояние на свещената древност и малко са тези, които разбират, че той има пряко отношение към нас.
Един човек, искрено вярващ, но не въцърковен, не успявайки да постигне мечтата си (да успее в някакъв отрасъл на науката), изпаднал в тежко душевно състояние. Поболял се и получил сърдечно заболяване. Поради вътрешния смут, той не можел дори да се моли, но само повтарял: „Господи, Господи…“ И една нощ чул в себе си глас: „Прочети в Библията: Битие, глава 32, стих 24 – 30“. Болният взел фенерче и прочел указаното място. Това бил разказа за борбата на Иаков с Бога. Едва сега в душата му започнало да се прояснява, че всички негови душевни страдания, а след тях като последствие и телесните, са поради това, че волята му се противи на Божията воля, изразяваща се в стечението на обстоятелствата, на която той през цялото време се е съпротивлявал. Постепенно душевното му равновесие се възстановило и той започнал да се поправя. На тази библейска тема са посветени и икони, и картини.
В илюстрацията (гравюрата) на Юлиус Шнор (немски художник) събитието е разгледано само от външната му страна.
На преден план са изобразени Ангелът и Иаков, в далечината се вижда долината на Йордан, а на брега – отдалечаващия се керван, изпратен от Иаков в дар на Исав. Бурните жестове и лица оставят впечатлението, че Ангелът и Иаков се намират в гореща схватка и е трудно да се разбере кой кого превъзхожда по сила (следователно изменен е и смисълът на библейското събитие).
Друга картина (на неизвестен автор) предава същото събитие с малко по-дълбоко съдържание (но отново не е предаден напълно смисълът на библейското събитие).
Иаков се намира в тежка борба. Това е изписано на лицето му и положението на фигурата му (прийома на борба)... Ангелът е спокоен, мощен и видимо го превъзхожда по сила. Той без усилие отблъсква натиска на Иаков.
Дълбокият смисъл на събитието е разкрит най-пълно (и най-точно) в православната икона. В нея иконописецът не се спира на земната обстановка (също – на анатомичните пропорции и форми на фигурите). Той е прозрял непреходния смисъл и значение на библейския текст.
На иконата виждаме, че Иаков употребява огромни усилия в борбата. От крайното напрежение тялото му сякаш ще се разпадне, а ръката – символ на деятелността в сравнение с фигурата му е несъразмерно малка, както на дете, което също не е случайно – това описва човешкото безсилие. Така е изобразена дълбоката истина, че колкото и човек да се напряга в борбата си с Бога, усилието му ще е нищожно, като на малко дете, защото Кой е Бог и какво е човека?
Заедно с това иконописецът е изобразил Иаков като отрок, без брада. Без съмнение той добре е знаел, че вече по това време Патриархът е имал единадесет сина и разбира се, е имал брада. Но тя не е изписана на иконата, за да се подчертае, че всеки, у когото собствената воля още не е покорена на всеблага воля Божия и той волно или неволно се противи на Божията воля, е несъвършен в духовно отношение. Той е недорасъл отрок, който има още много да расте докато достигне възрастта на мъж съвършен.
Ангелът не само не проявява никакво усилие в борбата, но дори леко се накланя към борещия се и с десницата си поддържа главата му, защото в момента, в който тази десница, държаща в своя власт диханието на всичко съществуващо, го остави, той би се разпаднал и превърнал в прах.
По този начин иконата изобразява свръхвременната духовна същност (безсилието) на богоборчеството на всеки един човек и на всички племена и народи през всички времена.
Откъси от книгата на М. Н. Соколова (монахиня Юлиания), „Труд иконописца“
Стенопис: Стълбата в съня на св. праведни патриарх Яков (Бит. 28:12-16), борбата на Яков с Бога (Бит. 32:24-30). Стенопис от Михаил и Евтихий от 1295 г. от нартекса на Църквата “Св. Богородица Перивлепта” (Св. Климент”) в Охрид