Начало Тържество на ПравославиетоЦърковно изкуство Външният вид и нравствената висота на Пресвета Богородица

Външният вид и нравствената висота на Пресвета Богородица

от Сретение.Бг

Външният вид и нравствената висота на Божията Майка са умело изобразени на стенописа “Пресвета Богородица с Младенеца” от XIV в. в манастира Високи Дечани, Косово. Към този великолепен образец на византийската стенопис прилагаме описанието на външния вид на Пресвета Богородица според преданието.

“Тя е била средна на ръст, или както казват други – с ръст, малко над средния; със златиста коса, с бистри очи, със зеници – с цвят на маслина; с дъговидни вежди, умерено черни, продълговат нос; лицето Ѝ не е кръгло, нито остро, а леко продълговато; ръцете и пръстите Ѝ са издължени. При това, „наистина в Пресветата Дева ни изумява не само непорочната Ѝ телесна красота, но особено и съвършенствата на душата Ѝ“. „Дрехите са скромни, чужди на разкош… походката е сериозна, твърда; погледът – строг, съединен с приятност; била е тиха и покорна на родителите Си; речта Ѝ е кротка, лееща се от незлобливо сърце. Умът Ѝ е управляван от Бога и е отправен само към Бога; очите Ѝ винаги са устремени към Господа… Сърцето Ѝ е чисто и непорочно, виждащо и копнеещо за пречистия Бог. Цялата е чертог на Духа; цялата е град на Живия Бог; цялата е предобра; цялата е пред Божиите очи“. “Тя – допълва според древното предание църковният историк Никифор Калист – „в разговор с другите е запазвала благоприличие, не се смеела, не се възмущавала, най-вече не се гневяла, съвършено естествена, простодушна, Тя ни най-малко не мислела високо за Себе Си и, далече от всяка изнеженост, се е отличавала с пълно смирение. Накратко казано: във всичките Ѝ действия е проличавала особена благодат”.

Свети Игнатий Богоносец пише: “У нас всички знаят, че Приснодевствената Божия Майка е изпълнена с благодат и с всички добродетели. Разказват, че в гонения и беди Тя винаги е била весела; в нужди и в нищета не се огорчавала; не само не е изпитвала гняв към оскърбяващите Я, но дори им вършела добрини; при благополучие е била кротка; към бедните е била милостива и им е помагала с каквото може; учителка на благочестието и наставница във всяко добро дело. Особено е обичала смирените, защото Сама е била изпълнена със смирение”.

Свети Дионисий Ареопагит, който три години след обръщането си в християнството е бил удостоен да види в Иерусалим Пресвета Дева Мария лице в лице, описва тази среща така: “Когато бях въведен пред лицето на Богообразната, Пресветла Дева, ме озари толкова голяма и безмерна Божествена светлина и около мен се разля такова дивно благоухание от различни аромати, че нито немощното ми тяло, нито духът ми намериха сили да понесат великите и изобилни знамения и начатъци на вечно блаженство и слава. Сърцето ми изнемогна, отпадна духът ми в мен от Нейната слава и Божествена благодат! Човешкият ум не може да си представи никаква слава и чест, по-високи от онова блаженство, което вкусих тогава аз, недостойният, но удостоен по милосърдие и блажен свръх всяка представа”.

Източник: Труд иконописца : [Сборник] / Монахиня Иулиания (М. Н. Соколова); Св.-Троиц. Сергиева лавра, 1998. – 158 с.

0 коментар
0

Още по темата