Седмият Вселенски Събор (утвърждавайки почитта към светите икони) утвърждава възможността да се изобразява Богочовека, но не и Бог Отец (който е непостижим).
Въпреки това в храмовете се срещат изображения на Бог Отец, защото както човешката мисъл не винаги е била на висотата на истинското богословие, така и художествените произведения не винаги са били на висотата на истинската иконопис.
Разбира се, може да се изобразява всичко, което ни дойде на ум, тъй като за човешкото въображение граници не съществуват. Но в действителност не всичко е изобразимо.
За познаването на Света Троица има само един ключ: ние знаем за Отца чрез Сина – Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14:9), Който вижда Мене, вижда Онгова, Който Ме е пратил (Иоан 12:45). Следователно можем да изобразяваме само това, което ни е открито: въплътилия се Син Божий – Иисус Христос и Светия Дух.
Светият Дух се изобразява във вида, в който се е явявал – във вид на гълъб на Богоявление и във вид на огнени езици – на Петдесетница.
Присъствието на Бог Отец, изобщо Божието присъствие, се изобразява с благославяща ръка, излизаща от небесата.
Как Светата Църква е отредила да се изобразява Богочовека – нашия Господ и Спасител Иисус Христос? На иконите тя Го показва не като обикновен човек, но Богочовек в славата Му, дори в моментите на Неговото крайно унижение (това е особено забележимо в иконографията на следните събития: предателството на Иуда, завеждане на съд, съд при първосвещениците и при Пилат, поругаване над Христос, носене на Кръста към Голгота, разпятие).
Православната Църква никога не изобразява на иконите (и стенописите) Христос просто като човек, страдащ душевно и телесно, което е характерно за религиозното изкуство (на запад, както и за живописта). На православните икони дори Младенецът Христос е изобразен с присъщото Му могъщество и слава.
Раждайки се предвечно от Отца, Който е неописуем, Синът Божий не може да има образ, но откакто Се е родил от Пресвета Дева Мария, Той, вече естествено, има образ (и съответно може да се изобразява).
М. Н. Соколова (монахиня Юлиания), „Труд иконописца“
Стенопис: Разпятие Христово. Стенопис от манастира „Високи Дечани“ в Косово