През 2009 г. възстановявахме престола на Свети Николай в храма „Успение Богородично“ и обикаляхме с молба за дарения. Оптинските отци ни предоставиха старинен иконостас, който в началото на възраждането на Оптина е стоял във Введенската църква, също в страничния Николски престол.
Веднъж се случи да посетим Българското подворие, посветено на Успение на Пресвета Богородица в Москва. Настоятелят дари свещници, престол и жертвеник за нашия манастир. След това ни заведе в помещението с църковна утвар. В ъгъла забелязах потъмняла икона в излющен черен кивот. Настоятелят проследи погледа ми и каза:
– Това е старинна икона. Ако искате ще ви я подарим. Определено е икона, а не просто черна дъска, само че с времето силно е потъмняла. Чувствам, че не е обикновена.
Дожаля ми за потъмнелия с годините образ и отвърнах:
-Разбира се, ще я вземем!
– Почистете я, реставрирайте я, а после ще ни кажете кой е изобразен на нея…
Така донесохме в манастира нашето съкровище.
Когато поставихме иконата в параклиса на Свети Николай, на тъмната дъска се появи силуета на Пресвета Богородица с Младенеца… По чуден начин образът започна да се разкрива и не само просветля, но излизаха все повече и повече цветове, сякаш иконата беше изписвана от невидима ръка. Това бяха съвършено отчетливи, ярки следи от четка.
Запалихме неугасимо кандило пред образа и започнахме да четем акатист. Веднъж една от сестрите, уморена от дневните трудове, се унесе и докато четеше акатистта, свещта ѝ падна и подпали кивота на иконата. Тогава разбрахме, че Богородица желае нов кивот. Поръчахме нов резбован кивот.
Иконата се разкриваше постепенно. Отначало се появи Пресвета Богородица – лика, одеждата, а после Младенеца… Едно утро идваме, а на иконата – трета ръка. Ахнахме: „Троеручица!“ Сестрите се бояха да повярват на чудото.
Една от монахините подозираше друга, която бе иконописец, дали не ходи тайно през нощта да изписва иконата. Но сестрата-иконописец си тръгна от обителта, а образът продължаваше да се разкрива… Когато иконата се прояви, отидох при печорския старец архимандрит Адриан (Кирсанов)… Като подарък му занесох фотография на нашата „Троеручица“ в рамка. Отец Адриан взе подаръка, притисна го към гърдите си и каза:
– Ако знаехте колко необикновена икона е дошла при вас! Вие дори не разбирате, тя е чудотворна! Божията Майка е проявила особено благоволение към вашия манастир, поставяйки го под Своя Покров.
И старецът окачи снимката над леглото си.
Десет години „Троеручица“ е при нас и продължава да се изменя. Ликът на Божията Майка сменя изражението си… Понякога Тя се усмихва, друг път очите ѝ са натъжени. В деня на паметта на преп. Антоний Киево-Печерски, който също е имен ден на духовника на обителта архимандрит Антоний (Гаврилов), тя замироточи…
Хората, които се молят пред иконата, често отново идват да благодарят на Пресвета Богородица за оказаната помощ.
Чрез чудотворната Си икона Божията Майка изцели и мен: аз страдах от порок на сърцето и вече беше определена операция, която обаче не се наложи. Лекарите казаха: „Ако не бяха старите резултати от изследванията, никога не бихме повярвали, че сте имали порок на сърцето“…
Понякога си мислим: защо Пресвета Богородица прояви своята милост именно към нашия, тогава още порутен храм на Успение Богородично в бедния селски манастир?
Нашата обител не е богата и ние не избираме скъпи икони, нямаме пари за нов иконостас, приемаме с радост всяка стара църковна утвар, но Духът почива там, където иска и най-често там, където има простота.
Господ се грижи за бедните, отхвърлените, неприетите от света, изпращайки им светини като нашата стара икона, която стоеше в ъгъла – потъмняла и забравена.
Игумения Виталия, Успенска Теклина обител, село Сенино (на 20 километра от Оптина)
24 юли 2019 г.