В навечерието на 19 декември 2021 г. в предаването „Слово на Предстоятеля“, в ефира на телевизионния канал «НТН» митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий говори за великия Божия угодник свети Николай, „който стои пред Божия Престол и се моли за хората, и много често, с Божието благословение, идва на земята да им помага“.
Архипастирът разказа една история със свети Николай, случила се в съветско време. Веднъж двама съпрузи партийци отишли на ски, да отпочинат. Те носели със себе си партийните си билети. Когато дошло време да се върнат у дома, забелязали, че са загубили документите си. А за комунист, загубил партийния си билет следвало изключване от партията, уволнение, лишаване от привилегии и т.н. Знаейки за тези последствия, двамата силно се притеснили. Стъмнило се и като още не можели да намерят партийните си билети, те изпаднали в отчаяние. Тогава се обърнали към свети Николай: „Свети Николай, помогни ни! Ако ни помогнеш, ще ти запалим свещ”. После направили няколко крачки и видели двата документа на пътя. Прибрали ги, върнали се у дома и забравили за всичко. Една нощ насън видяли свети Николай, който ги попитал защо не изпълняват обещанието си. На сутринта, обзети от страх и смущение, те побързали да отидат в храма, купили свещи и започнали да обикалят, търсейки иконата на светеца като се чудели къде да поставят свещите си. Свещеникът забелязал странното им поведение и предложил да им помогне. Те му разказали за случилото се, той поговорил с тях, показал им иконата на свети Николай. Обяснил им, че на светеца всъщност не му е била нужна свещ, но той е искал да ги доведе в храма, за да чуят словото на Божията истина, да повярват в Бога, да заживеят като християни. Постепенно у тях се родила вяра в Бога, вяра в свети Николай. Оттогава те ходели редовно на църква, макар и тайно, молели се и се причастявали.
В проповедта си за празника митрополит Онуфрий припомни и друг случай, от 1950-те години, станал в Куйбишев (днес гр. Самара). Веднъж младежи организирали празненство с танци. Всички се забавлявали и танцували, само едно момиче Зоя нямало партньор. Тя решила да се пошегува: отишла, взела иконата на св. Николай и започнала да танцува с нея. Но изведнъж спряла и се вкаменила. Никой от присъстващите не можел да я помръдне от мястото й. Тогава станало ясно: случило се е нещо необичайно. Извикали полиция, представители на властта, но не могли по никакъв начин да я помръднат. Събралите се се отчаяли. Тогава някой ги посъветвал да се обърнат към благочестив старец. Когато монахът (смята се, че това е бил архимандрит Серафим Тяпочкин) дошъл, той прекръстил момичето, взел иконата от ръцете й и я поставил на мястото й. По нататъшната съдба на Зоя е неизвестна. През атеистичните времена, хората, преживели такива велики, неоспорими Божии чудеса, били изпращани в психиатрична болница. След случая Зоя започнала да плаче, да се съкрушава, да се кае за греховете си. Изпратили я в такава болница. И там тя завършила земния си път в покаяние, сълзи и молитва.
Тази история показва, че свети Николай върши дивни и славни чудеса и днес. По думите на митр. Онуфрий, свети Николай помага на всички хора: на вярващите помага да познаят по-добре Бога, а на тези, които още не познават Бога, които са извън църквата или в заблуда, той върши добри дела, за да познаят Истината и да станат чеда на вечното спасение.
„Нека Господ по молитвите на свети Николай помага и на нас да запазим чиста Светата Православна вяра. Това е основа на всичко: на земното и на вечното благополучие. На правилна основа всичко се гради правилно. Затова трябва да пазим чистотата на Светата Православна вяра. Тя ни дава надежда, че дори да сме много грешни, е възможно да се помирим с Бога. Трябва да се стремим да подражаваме и на свети Николай. Разбира се, ние не можем да направим толкова много добро, колкото е направил светецът, но по мярата на възможностите си трябва да се стараем да протегнем ръка към немощния, болния, стария, сирачето и вдовицата, за да украсяваме душата си с добри дела, за да заслужим вечно спасение в Господа нашего Иисуса Христа, на Когото подобава слава и власт, чест и поклонение, заедно с Отца и Светия Дух сега и всякога, и във вечни векове. Амин“. – завърши думите си владиката.
https://news.church.ua/