На 15 юли 1990 година, неделя, рано сутрин щом отец Иаков слезе от килията си в храма за Божествена Литургия, той описа в олтара с изумено лице на отците от манастира това, което божественият Иоан Руски по духовен начин му казал през нощта, която той прекарал — Бог знае (2 Кор. 12:2) — пред свещената рака с нетленните му мощи в храма му в село Нео Прокопио:
– Християните мислят, че аз спя умрял, че съм мъртъв, и не подозират, че съм жив и че винаги ги виждам. Тялото ми е вътре, но аз многократно излизам от раката си, тичам сред хората, за да им помогна. Голямо страдание. Те не ме виждат, а аз ги виждам и чувам какво говорят и отново влизам в раката си. Но чуй, отче мой, какво ще ти кажа: много грях има в света, много нечестие и много неверие.
– Защо говориш така, Светче мой? — отговорих аз — Нима не виждаш колко хора идват при твоята благодат и ти се покланят?
— Мнозина идват, отец Иакове, но малцина са ми чеда – добави преподобният и продължи: – Затова трябва да стане война, поради многото грехове на народа.
– Не, Светче мой — му казах веднага разтревожен. — От ранна възраст се намирах все във войни и мъчения: в Мала Азия, където се родих, а и когато дойдохме в Гърция. При това, Светче мой, ако внезапно избухне война, ще погинат и души без покаяние.
– Ще има война, ще има война, ще има война — отговори огорчено, но с твърд глас преподобният и продължи като каза, че в района на Евбея ще има наводнения, пожари и други катастрофи, и някои други бедствия.
„Блаженият старец Иаков“, Православно Отечество